Тимъти Зан - Изходящ полет

Без да каже и дума, Мискара се изправи и бавно слезе по стълбите, давайки знак на двамата си съветници да останат на мястото си. После пристъпи към двете дроидеки и се спря.

— Направи го сега — нареди той.

Като усещаше как потта се стича под якичката му, Кардас въведе цялата процедура — или поне се надяваше да е така. Шестте дроида тихо се обърнаха към Мискара. След това за негово успокоение бойните дроиди едновременно вдигнаха оръжията си към тавана, а двете дроидеки на свой ред отместиха бластерите си встрани.

— Би трябвало да е готово, ваша светлост — каза той, но после му хрумна нещо, което бе забравил: — Обаче се съмнявам, че са програмирани да разпознават команди, дадени на езика минисят.

— Тогава ще ме научиш да произнасям съответните команди на техния език — каза водачът на вагаарите. — Първата заповед, която искам да знам, е „На мушка“. Втората е „Огън“.

— Слушам, ваша светлост — и Кардас бавно и внимателно продиктува двете заповеди на основния език. — Може би вашите хора ще могат да ви ги запишат някъде с фонетична транскрипция? — предложи той.

— Няма нужда — каза Мискара. След това вдигна един пръст и посочи към Кардас: — На мушка!

Кардас подскочи от това, понеже всичките шест дроида едновременно се завъртяха и насочиха бластерите си към него.

— Ваша светлост? — умоляващо измънка той.

— А сега — каза Мискара с копринено гладък глас — ти ще произнесеш другата дума.

Кардас преглътна с усилие. Само ако беше объркал нещо при препрограмирането…

— Огън! — произнесе той.

Но не се случи нищо.

— Отлично — каза Мискара одобрително. — Значи наистина си достатъчно мъдър, че да не се опитваш да ме предадеш — с тези думи той вдигна едната си ръка: — Доведете ми тук трима джеронци.

— Слушам, ваша светлост — извика един от матросите и излезе от залата.

— Вашият командир Миттраунуруодо разполага ли с още от тези машини? — поинтересува се Мискара, обръщайки се отново към Кардас.

— Най-малко няколкостотин. А е твърде вероятно да са и няколко хиляди — в този момент едно движение покрай вратата привлече погледа му и той се обърна, за да види как три ниски същества от непозната раса бяха въведени в залата. — Тези кои са?

— Роби — небрежно каза Мискара. — Жалкият им нищожен свят в момента се върти тук долу, под краката ни. Машини, на мушка!

Кардас изтръпна, когато всичките дроиди се извъртяха към трите същества.

— Почакайте!

— Възразяваш ли? — запита Мискара.

Кардас за миг притвори очи. „Ще направя всичко, което е по силите ми…“ — думите отекнаха в съзнанието му.

— Просто се притеснявах за безопасността на вашите бойци — каза той.

— Нека тогава да проверим колко добре могат да се прицелват тези машини — каза той. — Машини, огън!

Залпът от оръжията на дроидите отхвърли тримата джеронци назад, убивайки ги още преди телата им да се строполят на пода. В мига, преди да паднат долу, огънят от дроидеките почти буквално ги разкъса на парчета.

— Отлично! — каза Мискара във възцарилата се тишина. Всички наоколо се бяха изцъклили. Очевидно не поради смъртта на робите, а от впечатляващата огнева мощ на дроидите. — Чисите къде пазят останалите такива машини?

— Командир Миттраунуруодо заповяда да ги складират в базата му — механично произнесе Кардас, опитвайки се безуспешно да откъсне очи от разкъсаните трупове.

— Тогава ние ще го облекчим от този товар — реши Мискара и направи някакъв жест към единия си съветник. — Заповядайте незабавно да се приготви щурмови отряд.

— Тъй вярно, ваша светлост — и съветникът бързо слезе от подиума и напусна залата.

— А докато чакаме — каза Мискара, обръщайки се отново към Кардас, — ти ще ми кажеш и останалите думи, с които ще мога да контролирам моите огневи машини.

Кардас преглътна с трудност. „Всичко, което е по силите ми…“

— Както желаете, ваша светлост.

През илюминаторните прозорци на мостика на „Брулещ ястреб“ се виждаше как величественото кълбовидно съзвездие ярко се открояваше на фона на мъждукащите по небето звезди. Освен това обаче тук не се забелязваше абсолютно нищо друго.

Дориана погледна хронометъра си крадешком. „Изходящ полет“ закъсняваше. Очевидно обаче не беше достатъчно крадешком.

— Търпение, командире — спокойно му каза Миттраунуруодо от капитанския си стол. — Ще дойдат.

— Закъсняват — каза вицелорд Кав, мръщейки се зад гърба на Миттраунуруодо. — И то с повече от два часа.