Тимъти Зан - Изходящ полет

Улиър хвърли гневен поглед към вратата. Джедаи! Отново!

— Да опитам ли аз? Сивв махна с ръка:

— Ами заповядай.

Улиър пристъпи към вратата и плесна с ръка по бутона. Вратата се приплъзна и той влезе вътре.

Учителят Джъстин Манинг бе застанал при единия ъгъл на главното табло и се бе впуснал в обяснения за предназначението и работата на различните монитори и контролни системи. Очите му се извърнаха въпросително при появата на Улиър, но той не промени с нищо интонацията на беседата си. Около самото табло бяха насядали четири деца, като по-ниските бяха коленичили на столовете си, за да виждат по-добре.

Приличаше на стая на второкласници — само дето таблото не беше черна дъска и уредите не работеха наужким. Това си бе истинската действаща командна система на един от основните реактори, които поддържаха двигателите на крайцер К–4.

Манинг довърши започнатото изречение и след това обърна въпросителен поглед към новодошлия:

— Кажи, Улиър?

— Без да се обиждате, учителю Манинг — Улиър се приближи до групата, — но какво, да му се не види, правите тук?

Бръчиците около очите на Манинг сякаш леко се изопнаха.

— Обяснявам на младите ученици някои най-основни неща за действието на реакторите.

Улиър огледа децата още веднъж. Бяха между пет и осемгодишни, предположи той. В блещукащите им погледи се четеше същото онова нетърпеливо любопитство, характерно за всички хлапета на тази възраст. Ала сега той забеляза, че в тези деца имаше и още нещо. От тях се излъчваше някаква допълнителна сериозност, която категорично не бе характерна за нормалните деца на тази възраст. Някаква джедайска работа може би?

— Колкото и да ме радва желанието им да научават нови неща, това помещение не е за деца. А и ако мога да отбележа, не вие би следвало да обучавате когото и да е относно оперативното действие на реакторите.

— Просто правим общ преглед — увери го Манинг.

— Просто не би трябвало да правите каквото и да било тук! — не издържа Улиър. — Там, където става дума за високоенергийно оборудване, половинчатите знания са най-лоши и най-опасни. И чия беше гениалната идея да ги доведете тук?

Манинг леко стисна устни:

— Учителят Кбаот е постановил абсолютно всички джедаи и учениците им да преминат курс на обучение, как да боравят с най-важните системи на „Изходящ полет“.

Улиър го изгледа невярващо:

— Майтапите се!

— Съвсем не — увери го Манинг. — Но не се притеснявайте. До половин час ще се изнесем и ще ви оставим да работите на спокойствие.

— Ще се изнесете от тук далеч по-скоро — изръмжа Улиър, пресягайки се между две от децата към предавателя на таблото. — Мостик, тук трети реакторен контрол. Моля, свържете ме с командир Омано.

— Един момент…

Улиър изгледа отново Манинг и се почуди дали ще понечи да го възпре. Ала джедаят просто стоеше там, свел очи надолу в някакво медитативно изражение.

— Тук командир Омано.

— Четвърти реакторен механик Улиър, командире — представи се Улиър. — В контролната ни зала има неупълномощени лица, които отказват да напуснат.

Въздишката на Омано предизвика съскане в колоните на предавателя:

— Джедаи ли?

Улиър внезапно изпита усещането, че подът под краката му се кани да пропадне всеки миг.

— Един от тях е джедай, да — каза той внимателно. — Но това не променя факта, че не са упълномощени да…

— За съжаление пълномощията им са напълно реални — прекъсна го Омано. — Учителят Кбаот е помолил на всички негови хора да им бъде предоставен пълен достъп до всички помещения и системи на борда на „Изходящ полет“.

Макар да подозираше, че можеше да последва нещо подобно, Улиър почувства как думите на командира му подействаха като кофа студена вода в лицето.

— При цялото ми уважения, командире, но това е едновременно и абсурдно, и невероятно опасно! — възкликна Улиър. — Да се допускат деца в…

— Вече получихте заповедта, механик Улиър — още веднъж го прекъсна Омано. — Ако не я харесвате, свободен сте да се обърнете лично към учителя Кбаот. Тук Омано, край на връзката — след тези думи последва кратък сигнал и предавателят утихна.

Улиър вдигна глава и видя, че Манинг го гледа изпитателно.

— Хубаво — каза той и си наложи да не отмества погледа си от очите на джедая. Ако те си въобразяваха, че ще сведе чело и ще остави нещата ей така просто защото джедаите носят превзета селска роба и лазерен меч, много се лъжеха. — Къде мога да открия Хоръс Кбаот?