Тимъти Зан - Изходящ полет

— Значи при експедиция от шест крайцера говорим за екипаж от порядъка на стотина хиляди души на борда на „Изходящ полет“? — поинтересува се Кардас.

— Вероятно няма да са повече от половината на тази бройка — поправи го Кенто. — Голяма част от стандартните дейности по поддръжката биха се дублирали при подобно скачване. Освен това, ако планираш толкова продължителна колониална експедиция, най-вероятно ще оставиш малко място за дишане на екипажа.

— Но все пак това са страшно много хора, които да изтребиш, само и само да премахнеш от пътя си няколко джедаи! — отбеляза Марис.

— Не се притеснявай, сигурен съм, че твоят доблестен командир Траун няма да се хване на тази въдица — погнусен каза Кенто.

— Ама дори и Траун да не тръгне да им помага, Стратис все пак разполага с цял-целеничък линкор на Търговската федерация — припомни им Кардас. — Това е ужасно голяма огнева мощ, пък и да не забравяме, че може отнякъде да им идват и допълнителни подкрепления.

— Тогава какво да правим? — запита Марис.

— Ние няма да правим нищо — твърдо каза Кенто. — Не е наша работа да бдим над безопасността на този „Изходящ полет“.

— Ама и не можем просто така да си останем тук бездейни — възрази Марис.

— Така е. Можем просто да се разбягаме като попарени ястроприлепи — натърти Кенто. — И ми се струва, че тъкмо сега би бил идеалният момент да го направим.

— Обаче…

— Марис — прекъсна я Кенто с вдигната ръка, — това не е наш проблем. Чуваш ли? Не е наш проблем! Ако джедаите са тръгнали да хвърчат надалеч в Неопознатите райони, си е напълно тяхна грижа да си решат как ще се защитават. Нашата грижа в момента е да видим как можем да се измъкнем от тук. Разбира се, при положение че ти самата можеш да се простиш с цялото благородство и почтеност, с които е пропито това място.

— Това не беше честно! — възрази Марис. Очите й въобще не трепнаха, въпреки че по бузите й се появи лека руменина.

— Все едно — Кенто се обърна към Кардас: — Тези дни май ти му се явяваш нещо като довереник, малкият. Мислиш ли, че ще можеш да го придумаш да си вземем онази вагаарска плячка, която брат му постави под катинар? — с тези думи той посочи назад с палец към Марис: — Или трябва пак да карам Марис?

— Рак… — понечи Марис.

— Струва ми се, че тук не става въпрос за придумване — бързо отговори Кардас. Напрежението между Кенто и Марис отново започваше да преминава в червената зона. — Дори и да иска, той не може да ни го даде, докато брат му и адмирал Аралани заедно не решат да позволят това.

— Тогава как можем да домъкнем Аралани обратно тук? — поинтересува се Марис.

— Няма да ни се наложи — мрачно каза Кардас, поглеждайки хронометъра си. — Всъщност точно в този момент Траун най-вероятно я посреща в базата си.

— Великолепно! — възкликна Кенто и лицето му се разведри. — Значи да ходим да ни изслушат, да си вземем товара и да си плюем на петите!

— Няма да е толкова просто — каза Кардас. — Тя идва тук, за да види дали Траун не трябва да бъде освободен от длъжност.

В каютата за момент настъпи тишина.

— Моля?! — първа се обади Марис. — Та той е добър командващ! Освен това е и добър мъж!

— И откога тези две неща имат голямо значение? — измърмори Кенто. — Уфф! А тя вече категорично заяви, че не желае да ни предоставя вагаарската плячка. Лоша работа.

— Не можеш ли за една минута да забравиш за твоята плячка? — сопна му се Марис. — Тук става въпрос за кариерата и дори за живота на Траун!

— Не, не мога да забравя за плячката — тросна й се Кенто. — В случай че си позабравила, скъпа моя, ние вече закъсняваме с цели два и половина месеца да доставим на Дриксо нейните кожи и огнени камъни. А когато се появим пред нея, единственият аргумент, който би я накарал да пощади живота ни след такъв гаф, би бил, ако добавим нещо сносно, с което да утолим гнева й.

Марис се навъси.

— Знам — промърмори тя.

— Тогава какво да правим? — обади се Кардас.

— Онова, което ти ще направиш сега, е по някакъв начин да я мотивираш да ни върне плячката — каза Кенто. — И недей да ме питаш как — добави, когато Кардас отвори уста. — Моли се, подмазвай се, подкупвай, каквото и да се сетиш там.

— Ти си единственият, който може да го направи — допълни Марис сериозно. — Всеки път, когато Рак или аз си покажем носа извън каютата, моментално ни се лепва някакъв ескорт.

Кардас въздъхна дълбоко:

— Ще направя каквото мога.

— И не забравяй, че разполагаме само с ограничен прозорец от време — предупреди го Кенто. — В момента в лицето на Траун имаме поне половин съюзник. Ако го разжалват и го разкарат от тук, няма да разполагаме и с този лукс.