Тимъти Зан - Изходящ полет

Наблюдателният пост предаде последния си доклад и с едно остро разтърсване на глава Кбаот прекъсна сливането на съзнанията. В продължение на няколко минути той остана на мястото си, премигвайки продължително, докато последните нишки от връзката между него и другите джедаи напълно се разсея. След това си пое дълбоко дъх, изпусна една дълга въздишка и се обърна към Оби Уан и Анакин:

— Е, какво мислите, млади Скайуокър?

— Доста натегнато — отговори Анакин. — Никога не съм виждал нещо подобно досега! Кога мога да пробвам и аз?

— Не може, докато не приключиш с обучението си — каза Кбаот. — Това не е техника, с която могат да си играят ученици.

— Но аз ще се справя — настоя Анакин. — Аз съм вече доста могъщ в Силата! Можете да попитате Оби Уан…

— Едва когато станеш джедай — твърдо каза Кбаот. На челото му се появи малка бръчка и той се обърна към Оби Уан: — Вие също имате въпрос, учителю Кеноби?

— Стига да можете да ми отделите минутка — Оби Уан се стараеше да поддържа гласа си небрежен. — Анакин, ще можеш ли да прескочиш до втори реактор и да провериш дали вече са готови да им помогнем с онзи пакет спирачни лостове?

— Добре — каза Анакин и за кратко сбърчи чело, докато напускаше стаята.

— Е? — каза Кбаот и думата му прозвуча като предизвикателство.

— По ваше нареждане двамата ученици на К–4 преди малко се намираха в батарейната сфера заедно с учителя Манинг, нали така?

— Да, аз наредих — каза Кбаот с равен глас. — Има ли някакъв проблем в това?

— Вие току-що казахте на Анакин, че тази техника е далеч отвъд способностите на един ученик.

Кбаот се усмихна стегнато.

— Успокойте се, учителю Кеноби. Разбира се, че те не участваха действително в сливането на съзнанията.

— Тогава защо изобщо се намираха там?

— По същата причина, поради която и вашият ученик се намираше тук — отвърна Кбаот и в гласа му се прокрадна нотка на нетърпение. — За да могат да придобият представа, от какво се състои техниката сливане на съзнанията.

— И каква представа биха могли да придобият? Та те едва са започнали своето обучение. Много трудно биха могли да усетят и да научат нещо повече, отколкото би разбрал и обикновеният страничен наблюдател, който не притежава джедайски умения.

— И пак, това представлява ли проблем? — отново попита Кбаот.

Оби Уан си пое внимателно дъх.

— Проблем е, ако съблазънта на подобни техники за напреднали ги примами да избързат в развитието си с прекалено голямо нетърпение.

Очите на Кбаот се свиха.

— Внимавайте какво говорите, джедай Кеноби — предупреди той. — Подобно нетърпение би било белег за Тъмната страна. Не мога да допусна да ме обвинявате, че вървя по такава пътека, а още по-малко че насочвам други по нея.

— Аз не ви обвинявам в нищо — твърдо каза Оби Уан. — Освен може би в това, че поставяте някои твърде високи изисквания пред онези, които са под ваше покровителство.

Кбаот изсумтя:

— За учениците са по-добри онези изисквания, които са прекалено високи за достигане, отколкото онези, които са занижени толкова ниско, че те губят всякаква мотивация да се простират отвъд познатото и усвоеното.

— А още по-добре е изискванията да са високи, но реалистични, така че, когато бъдат постигнати, ученикът да почувства удовлетворение и самоувереност.

Внезапно Кбаот се изправи.

— Не позволявам учебната ми философия да бъде подлагана на дисекция, сякаш е някакъв любопитен биологически екземпляр — изръмжа той. — Особено от млад джедай, като вас.

— Възрастта невинаги е най-добрият показател за познания в Силата — отбеляза Оби Уан, мъчейки се да запази хладнокръвие.

— Така е, но пък тук идва и опитът — отвърна на удара Кбаот. — Когато успеете да обучите същия брой джедаи, колкото аз, ще си говорим пак. А междувременно ми се струва, че вашият ученик ви очаква при втори реактор.

Оби Уан внимателно си пое дъх:

— Много добре, учителю Кбаот. До после.

Той бързо напусна помещението, присягайки се към Силата за спокойствие. Изобщо не му се бе искало да се качва на борда на „Изходящ полет“ въпреки всички притеснения, които двамата с Уинду споделяха за методите на Кбаот. Дори и възможността да открият Вергере не бе успяла да го убеди напълно, че мястото му е тук.

Сега обаче се радваше, че бе дошъл. Всъщност, когато след четири дни стигнеха до системата Роксули — което щеше да е и последната им спирка, преди да напуснат пределите на Републиката, — можеше дори да се свърже с Уинду и да помоли за позволение двамата с Анакин да останат на борда на „Изходящ полет“ и през останалото времетраене на експедицията.