Тимъти Зан - Изходящ полет

Понеже една от другите причини да се приемат единствено невръстни бебета в Храма бе възможността да ги хванат още преди те да успеят да развият предразсъдъци, как ще изглежда животът на джедаите. Ако всичките ученици на учителя Хоръс Кбаот бяха като Лорана Джинзлър, тогава вероятно нямаше да се наложи да се притеснява особено много по този въпрос.

Но колкото и неопитен да бе в процеса на обучаване и подготовка на бъдещи джедаи, поне по тази тема Оби Уан Кеноби знаеше доста много. И ако възбудата, с която, както бе усетил, децата наблюдаваха тренировката по сливането на съзнанията, можеше да бъде някакъв показател, тогава пред „Изходящ полет“ се задаваха нелеки дни. Той знаеше, че всички джедаи на борда съвсем скоро щяха да усетят колко трудно е да се предпазват младите ученици от изкушението да изпробват своите граници прекалено бързо — може би дори престъпвайки линията към Тъмната страна.

И по някакъв начин независимо от това, дали Кбаот искаше да се вслуша в предупрежденията му или не, Оби Уан знаеше, че това трябваше да му бъде обяснено. Преди да е станало прекалено късно.

Линиите на звездите се стопиха и отстъпиха място на малко червено слънце, което се виждаше в далечината през илюминаторните прозорци на „Мрачна мъст“.

— Е, какво? — изръмжа настоятелно Кав.

— Търпение, вицелорд — посъветва го Дориана, наблюдавайки синьокожия непознат, който стоеше пред щурвала и се взираше в малкия уред в дланта си. Миттраунуруодо бе оставил един от техниците си, който да ги доведе до конкретното място, където чиският командир искаше да бъдат. Миг по-късно техникът кимна леко и промърмори няколко думи към сребристия дроид преводач ТС–18 близо до него.

— Вицелорд Кав, той каза: „Вече сме тук“ — съобщи дроидът с мелодичен глас.

Кав изпъшка:

— Където и да е това „тук“…

— „Тук“ е мястото, на което командир Миттраунуруодо пожела да бъдем — каза Дориана, като вече не се стараеше да прикрива отвращението, което изпитваше към надутия вицелорд.

Досега Кав бе имал предостатъчно време, за да преглътне разочарованието от загубата на неговата ударна група, но той продължаваше да се държи нервно и претенциозно.

И ако скоро не се научеше да задържа езика си и изблиците си, беше твърде възможно да пропилее и последното, което му бе останало — собствения си живот и живота на тези около него.

— Тогава той къде е? — настоя Кав.

— Два приближаващи кораба — докладва неймодианецът на сензорните уреди. — Единият е чиски кръстосвач, а другият е по-малък съд.

Чиският механик отново каза нещо на търговския език сай бисти.

— „Те са «Брулещ ястреб» и една совалка за дълги полети — надлежно преведе дроидът. — Командир Миттраунуруодо би желал да се скачите незабавно и да дойде на борда“.

— Кажи на командира, че обичайният хангар за скачване е приготвен за него — каза Дориана.

Няколко минути по-късно през херметическите врати влезе Миттраунуруодо, последван от двете страни от своите чиси телохранители.

— Добре дошли на борда, командир Миттраунуруодо — поздрави го Дориана, изправяйки се от стола си.

— Благодаря ви — каза Миттраунуруодо, а очите му за миг обходиха позата и физиономията на Кав. — Оценявам експедитивността, с която последвахте инструкциите ми.

— Както вече ви казах по-рано, имаме желание да си помогнем по всички възможни начини — припомни му Дориана.

— Отлично — каза Миттраунуруодо. — Бих искал сега да започнете да разтоварвате вашите дроиди изтребители.

Кав подскочи, сякаш го бяха изритали в кокалчетата.

— Какво казахте? — извика той и очите му изскочиха още малко от орбитите си.

— Вашите дроиди изтребители трябва да бъдат преместени на онзи астероид — каза Миттраунуруодо и посочи с пръст през илюминаторните прозорци към един малък и неравномерно оформен полумесец, осветяван от бледата светлина на звездите. — А след това ще ви помоля да ми предоставите услугите на онези ваши оперативни работници, които програмират бойните действия на дроидите.

Кав изломоти нещо полугласно и за първи път Дориана изпита известно съчувствие към него. Основната мощ на всеки линкор от Търговската федерация се състоеше в неговите изтребители, докато допотопните четворни лазерни батареи, разположени в средата на пръстеновидния корпус, играеха по-скоро символична, отколкото някаква реална, роля. Отстраняването на дроидите изтребители щеше да остави „Мрачна мъст“ напълно обезоръжен и безпомощен.