— Слуховете за тайнствени нашественици могат да бъдат едновременно и много удобни, и особено трудни за опровергаване — отбеляза Миттраунуруодо. — Защо ми казвате всичко това чак сега?
Дориана кимна към вратата.
— Защото вицелорд Кав и неговите познайници все още не знаят това — поясни той. — Нито пък който и да е друг в Републиката. Поне още не.
— Кога Дарт Сидиъс възнамерява да им разкрие тази информация?
— Когато успее да овладее хаоса в Републиката и да възстанови реда — каза Дориана. — Когато изградим армия и флота, способни да се противопоставят на такава заплаха. Да се оповести това по-рано, не би предизвикало нищо друго освен паника и уязвимост.
— А каква е ролята на „Изходящ полет“ във всичко това?
— Както вече посочих, според нас отвъдните чужденци засега само събират информация — каза Дориана. — На този етап дори няма признаци, че са разбрали за съществуването на Републиката — при тези думи той усети как гърлото му се стяга. После си пое дъх и се поправи: — Всъщност и това не е напълно вярно. Преди известно време една представителка на джедаите на име Вергере изчезна именно в тези райони. Затова сред първостепенните неофициални прерогативи на „Изходящ полет“ е да се опита да разбере какво точно се е случило с нея.
— Разбирам — каза Миттраунуруодо и бавно кимна. — И ако един самотен пленник като нея би им предоставил само откъслечни данни за своя произход, подобна мащабна експедиция на практика ще връчи в ръцете им всички необходими сведения за успешното провеждане на нашествието.
— Именно — каза Дориана. — Без да броим всички информационни файлове и технологии, които ще им се предоставят на тепсия за изследване. Ако „Изходящ полет“ се натресе на тяхна засада, тогава ще се изправим пред опасността от тяхно нападение далеч преди да сме се подготвили.
— А джедаите не разбират това?
— Джедаите се имат за господари на галактиката — жлъчно каза Дориана. — Особено силно това се отнася за главния рицар джедай на борда на „Изходящ полет“ Хоръс Кбаот. Дори и той да знаеше за отвъдните чужденци, искрено се съмнявам, че това би го впечатлило кой знае колко.
Над холопроектора в този миг премига и се появи познатата фигура с тъмна качулка. Дориана забеляза, че холограмата бе малко по-накъсана от обичайното, но пък самата връзка изглеждаше доста по-стабилна, отколкото очакваше. Сидиъс явно се намираше някъде по-близо, а не чак на Корускант.
— Докладвай — нареди ситският лорд. След това скритите му под качулката очи забелязаха Миттраунуруодо и провисналите ъгълчета на устата му сякаш провиснаха още малко по-надолу. — Кой е това? — настоятелно запита той.
— Това е командир Миттраунуруодо от чиската завоевателно-отбранителна флота, лорд Сидиъс — Дориана пристъпи зад Миттраунуруодо, за да се вижда по-добре. — Боя се, че нашата мисия се наложи да премине през едно леко препятствие.
— Не желая да слушам за никакви леки препятствия, Дориана — каза ситският лорд и в хриптящия му глас се появи злокобна нотка.
— Да, господарю — каза Дориана, опитвайки се да запази спокойствие. Дори и от стотиците светлинни години разстояние успяваше съвсем реално да изпита хватката му със Силата върху гръкляна си, — позволете да обясня.
В следващите минути той представи пред Сидиъс обобщение на продължилата твърде кратко битка срещу чисите. Някъде по средата на обясненията му погледът на Сидиъс се премести от него към лицето на Миттраунуруодо.
— Впечатляващо — каза той, когато Дориана приключи разказа си. — И само един от вашите кораби е оцелял?
Дориана кимна утвърдително:
— И то единствено защото командир Миттраунуруодо сам реши да го остави незасегнат.
— Наистина впечатляващо — каза Сидиъс. — Кажете ми, командир Миттраунуруодо, вие типичен представител ли сте за вашия род?
— Няма как да отговоря на този въпрос, лорд Сидиъс — спокойно каза Миттраунуруодо. — Мога само да посоча, че съм най-младият сред моята раса, който някога е бил назначаван на поста командир на силова част.
— Напълно разбирам защо — каза Сидиъс и на мрачното му лице най-после се появи съвсем лека усмивка. — От вашето присъствие тук предполагам, че Дориана ви е разяснил нуждата „Изходящ полет“ да бъде спрян, преди да премине отвъд вашата територия?
— Така е — потвърди Миттраунуруодо. — Притежавате ли доказателство за автентичността на въпросната наближаваща чужда заплаха?
— Имам сведения — каза Сидиъс. Дори и да се бе засегнал от това, че Миттраунуруодо поставя под въпрос думата му, с нищо не го показа. — Дориана би могъл да ви запознае по-подробно с тях, ако желаете. А ако допуснем, че бъдете убеден в това, тогава какъв би бил вашият отговор?
Читать дальше