Тимъти Зан - Изходящ полет

— Не се притеснявайте — каза Кардас и отново сбърчи вежди. — Смятате, че Аралани ви подозира в нещо?

— Не се и съмнявам — каза Траун. — Особено предвид на сведенията, които стигат до нея от Крустай.

— Но кой във вашата база би могъл…? — Кардас остави въпроса недоизказан, понеже едно ужасяващо предположение прекъсна мислите му. — Трасс? Собственият ви брат?

— Че кой друг би сметнал за необходимо да я информира за случващото се?

— Да не твърдите, че вашият собствен брат се опитва да ви натопи? — настоя Кардас, не вярвайки на ушите си.

— Брат ми държи необикновено много на кръвната родствена връзка в семейството, в това число на мен — каза Траун, а в гласа му се долови нотка на тъга. — Ала сега е дълбоко обезпокоен от поведението ми. Според него аз съм тръгнал по пътека на самоунищожение… И като синдик от осмата управляваща фамилия негово задължение е да стори всичко, което е по силите му, за да съхрани достойнството и положението на фамилията.

— И затова насъсква цял адмирал срещу вас?

— Ако адмирал Аралани дойде тук, за да отмени заповедите ми, тогава вече ще бъда неспособен да предприема каквото и да било, което да доведе до допълнителни проблеми — посочи Траун. — Или поне така разсъждава той. Така само с едно действие той предпазва и мен, и осмата фамилия.

Кардас се замисли за миг за мащабното нападение на вагаарите, на което бяха станали свидетели, и пред очите му отново изникна образът на всички онези безпомощни същества, наредени пред дулата на чуждите оръжия в мехурите на корпуса.

— А междувременно всевъзможни насилници, като вагаарите, ще могат да правят каквото си искат необезпокоявани.

— Точно така — Траун притисна длан към челото си. — И все пак, когато пристигне адмирал Аралани, командването тук си остава в мои ръце. И така, какви са впечатленията ви от поведението на вицелорд Кав и командир Стратис?

С усилие на волята Кардас успя да откъсне вниманието си от спомена за живите щитове на вагаарските кораби.

— Ами за начало ще кажа, че според мен Стратис не е точно командир на тази флота. Просто не мога да си представя неймодианците ей така да предоставят свои собствени кораби в ръцете на човеци.

— Освен ако съответният човек не е някак си по-високопоставен в йерархията от тях — предположи Траун. — Или пък ако човекът не е представител на някой друг, който наистина разполага с много власт. Освен това Стратис, разбира се, не е истинското му име.

— Възможно е — съгласи се Кардас. — Но според мен казват истината, че самите те не са завоевателска флота. Дори и тези складови пръстени да бяха натъпкани до сензорната тапицерия с такива бойни дроиди, пак нямаше да им бъдат достатъчни за евентуална окупация на цяла планета.

— Значи заключавате, че мисията им действително е унищожаването на „Изходящ полет“?

— Ще ми се да можех да съм толкова категоричен. Обаче нямам ни най-малка представа, какво представлява този „Изходящ полет“ — призна Кардас. — Никога не съм чувал за такава експедиция, а и не бих бил склонен да вземам думите на Стратис за чиста монета.

Траун кимна утвърдително.

— Вероятно Кенто или Марис ще знаят повече.

— Възможно е — съгласи се Кардас. — Значи се връщаме на Крустай, така ли?

— Необходимо е да бъда там, за да посрещна адмирал Аралани — припомни му Траун. — Моите хора тук ще могат да приключат обиколката си и без нас.

— Ами ако междувременно Кав и Стратис решат да ги избият и избягат?

— Няма — увери го Траун. — Преди всичко в момента не могат да направят скок в хиперпространството независимо колко силно го желае вицелордът. Не и докато „Вихрушка“ ги държи в гравитационната си сянка.

— Аа, ясно! — каза Кардас и лицето му пламна от смущение. При всичко останало, което се случваше около тях, той напълно бе забравил за кръстосвача, който Траун бе изпратил встрани, преди да започне битката. Очевидно чиските техници бяха успели да открият начин да активират вагаарския гравитационен проектор във вътрешността на кораба.

— А, от друга страна, дори и да можеха да изчезнат, лично аз се съмнявам, че биха го сторили — продължи мисълта си Траун. — Командир Стратис копнее твърде силно да ме накара да покося „Изходящ полет“ вместо тях.

Кардас присви очи недоверчиво.

— Това ли се е опитвал да постигне?

— А защо, мислите, изгуби толкова много време, за да ми разказва с подробности за въоръжението на „Изходящ полет“ и за страховитите умения на джедаите? — хитро попита Траун.