Тимъти Зан - Изходящ полет

Кав промърмори нещо полугласно.

— Добре, нека бъде така — изръмжа най-после, — но само засега. Не забравяйте, че няма да ви изпусна от поглед.

— Хубаво — каза Дориана. — Просто помнете, че животът ви струва много повече от вашата гордост.

— Може би е така — съгласи се Кав. — Но нали казвате, че Миттраунуруодо не вярва много на вашите описания, колко лоши са джедаите. Тогава как ще го придумате да срази „Изходящ полет“?

— В моя арсенал по придумване съм заредил много по-силни аргументи от обикновените лъжи за характера на джедаите — увери го Дориана. — Повярвайте ми.

— Добре — наклони глава Кав, — поне засега.

Вече най-малко три часа Кардас седеше сам пред компютърното табло в каютата си на „Брулещ ястреб“, борейки се с технически текст страница след страница на чеунх и разни схеми, когато Траун най-после се върна за него.

— Извинения за дългото ми забавяне — каза командирът, след като вратата се приплъзна зад гърба му. — Надявам се, че сте си намерили някакво занимание междувременно?

— Изследвах докладите на техническите екипажи, както ме помолихте — сухо продума Кардас, обръщайки се обратно към компютъра. Поведението му беше грубо, знаеше го, но тъкмо сега не се чувстваше в твърде гостоприемно настроение.

— И?

— И какво?

— И каква е вашата оценка за способностите на Търговската федерация? — попита търпеливо Траун.

Кардас въздъхна, чувствайки се като кораб с неработещ жироскоп. Непосредствено преди битката Траун го бе укорил, че го е излъгал за мащабите на робството в Републиката. А после, непосредствено след битката, му бе предявил обвинение в шпионаж в полза на Търговската федерация. Сега пък изневиделица искаше от него анализ на военната техника в чуждия кораб?

— Дроидите изтребители са първокачествено оръжие — озъби се той. — Преди няколко месеца четох някакъв доклад, където се изказваше предположението, че единствената причина да не изличат напълно нападателите си при битката на Набу е била много проста. Нуждата да се командват едновременно толкова много наземни части е претоварила компютърните им системи и това е затлачило повече от допустимото оперативните действия на контролния център на изтребителите. Тук обаче на тях не им се налагаше да управляват никакви наземни части. По мое скромно мнение, ако не бяхте заглушили системата им за връзка, изтребителите с абсолютна сигурност щяха да ни разпердушинят.

— Съгласен съм. За наше щастие завоевателната флота разполага с доста по-мощни предаватели в сравнение с отбранителната флота, понеже рядко можем да разчитаме на колониалните системи от усилватели и ретранслатори. А какво мислите лично за вицелорд Кав и за командир Стратис?

— Защо изобщо ми задавате такива въпроси? — настоя Кардас, като най-после се предаде и се изправи, за да се изправи лице в лице с Траун. — Мислех, че не ми вярвате.

Траун поклати глава отрицателно:

— Съвсем не. Ако вие и спътниците ви бяхте разузнавачи, щяхте да се възползвате от достъпа до нашата компютърна мрежа в базата, за да разучите технологиите ни и да разкриете местоположението на нашите светове. Вместо това обаче вие работехте единствено за усъвършенстването на познанията си по чеунх. Може ли да поседна?

— Да, естествено — бързо каза Кардас и като скочи от стола си, се завтече да му подаде ръка. Улисан в собствените си страхове и наранена гордост, той въобще не бе забелязал тоталната умора върху лицето и осанката на Траун. — Добре ли сте?

— Добре съм — увери го Траун, отхвърляйки протегнатата ръка. После пристъпи до койката и тежко се отпусна в нея. — Просто беше твърде дълъг ден.

— Изглеждате не само уморен — отбеляза Кардас и се взря в него по-отблизо. — Да не би нещо да не е наред?

— Нищо сериозно — каза Траун. — Току-що получих известие, че адмирал Аралани е поела насам.

Кардас сбърчи вежди. Не бяха изминали и пет седмици, откакто адмирал Аралани бе отнесла пленения кораб с плячкосаните съкровища.

— Да не би вече да са приключили с изследването на вагаарския кораб?

— Струва ми се, че е решила да съкрати своето лично участие в тези изследвания — обясни Траун. — Именно по тази причина си позволих да ви обвиня в шпионаж пред собствените ми матроси. След днешните събития тя със сигурност ще реши да ги разпита един по един, а аз исках да си осигуря правдоподобно основание, защо вие тримата все още не сте напуснали територията на чисите. Поднасям извиненията си за недоумението, което сигурно съм предизвикал у вас.