Фредерик Пол - Рифовете на космоса

— Генерал Флаймър успя да убеди Машината, че аз съм некомпетентен. Нали знаете за авариите в субметрото? Флаймър хвърли отговорността за тези катастрофи върху мен. В резултат на това бях сменен. Но успях да издействам разрешение за още един опит да разгадаем тайната на нереактивната тяга. Флаймър не успя да попречи на това. Сега това е моята задача. Видях със собствените си очи как пространствениците излетяха да посрещнат крайцера. Длъжен съм да разбера как се придвижват.

В гласа му нямаше никаква надежда.

— Ако и Рейлънд не успее да намери отговора, съмнявам се дали някой въобще ще може. — обади се Дондъривоу.

— Аз знам отговора!

Нашийникът го стегна. За миг гърлото му се парализира. В съзнанието му започна да се сгъстява предишната мъгла.

Паникьосан, той се огледа за Дона. Насърчителната й усмивка прониза мъглата със светъл лъч.

Спомни си. И можеше да говори.

Описа набързо в общи линии своята теория за еквивалентността на движещия момент и новата маса, която свързва полета на пространствениците и разширението на Вселената. Описа двигателя, чиято схема ясно изплува в съзнанието му.

Полковникът с радарния шлем скептично наблюдаваше как обсъждат подробностите и диктуват на сержанта съобщение. После настъпи време за очакване на отговора.

Информацията първо бе обработена в специална секция на Машината на борда на Крайцера. След това радиовълните понесоха съобщението към Земята.

Времето вървеше бавно.

Рейлънд гледаше развълнуваната Дона и си припомняше обинтованото същество, което бясно се мяташе и се опитваше да скъса ремъците.

Значи не е той „патицата“!

Разказът на Анжела е бил злостна лъжа!

Телетайпът оживя.

Рейлънд, бившият Планиращ, Дондъривоу и Дона се скупчиха около сержанта, за да прочетат съобщението, но полковникът с повелителен жест им заповяда да се отдръпнат.

След няколко секунди ръката му се протегна към бутона на радара.

Но си смени намерението. Лицето му придоби съвсем друг израз.

— Знаех си аз, знаех си, мистър Планиращ, знаех си, че Флаймър е просто един предател, на когото е провървяло! — в гласа му звучеше искрена радост. — Сега той ще си получи заслуженото. Всеки човек с малко здрав разум в главата би разбрал, че нереактивната тяга трябва да се създаде! Радвам се първи да ви поздравя, сър! — И той здраво стисна ръката на Планиращия, след което се обърна към Стив. — И вас, мистър Рейлънд. Специалната секция на Машината на борда на крайцера е завършила предварителната оценка на изобретението ви и е предала съобщения на основния комплекс на Земята. Предупредила е за необходимостта да се подготви Плана за преминаване към втора степен. Свободата и богатството на Космоса ще направи днешните строги мерки за безопасност ненужни и невъзможни. Като първа практическа стъпка в тази насока Машината изпраща радарен импулс…

Нещо в нашийника изщрака и той се отвори.

Като че ли под въздействието на същия импулс Дона направи крачка напред и се сгуши в обятията на Стив.

Притиснати един до друг, те изплуваха от пещерата във вълшебно блещукащия въздух на малкия Риф. Над тях висеше огромния сив корпус на крайцера на Плана, който вече не беше враг.

Над него блестяха звездите.

Звездите. Безкрайно пространство, което хората някой ден ще покорят. Слънца, безброй слънца. В пространството между тях непрекъснато се раждаше нов водород, както жаждата за свобода непрестанно се възражда в сърцата на хората.

— Милиони, милиарди нови светове… — прошепна Реймънд.

— Които ще бъдат усвоени от нашите деца! — уверено завърши Дона.

© 1964 Фредерик Пол

© 1964 Джак Уилямсън

© 1995 Иван Мадански, превод от английски

Frederik Pohl, Jack Williamson

The Reefs of Space, 1964

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

РИФОВЕТЕ НА КОСМОСА. 1995. Изд. Камея, София. Биб. Фантастика, No.7. Фантастичен роман. Превод: [от англ.] Иван МАДАНСКИ [The Reefs of Space, Frederick POHL & Jack WILLIAMSON]. Формат: 20 см. Страници: 168. Цена: 65.00 лв. ISBN: 954-8340-03-8

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1020]

Последна редакция: 2009-04-18 19:01:34