Фредерик Пол - Рифовете на космоса

— Кажете как ще стане всичко — попита Рейлънд. — Искам да знам.

Дондъривоу започна да обяснява. Дълбокият му бас напомняше мъркане на тигър, но ръцете му бяха малки и нежни — ръце на хирург.

На Земята, в банките за органи, има това, което тук не може да се осигури — медицински сестри и асистенти — хирурзи, необходимите медикаменти и инструменти. Ако някой апарат, например кръвната помпа, излезе от строя, няма с какво да бъде заменен. Освен това в банките за органи на разположение на хирурзите е практически неограничен запас от човешки части. А тук са само четирима. Никой от тях няма излишни органи.

Отначало трябва да се създаде антисептично пространство около пациента, който преди това трябва да бъде подложен на Упойка. Това ще стане лесно, защото гравитация почти липсва, а микроби могат да се появят единствено от хората. За тази цел е достатъчен универсален полибиотичен аерозол. После идва редът на скалпели, ножици, щипки, аспиратори, нитове за шевове и така нататък. Фабрично стерилизирани, тези инструменти бяха извадени от никелираните контейнери.

Дона силно пребледня, но продължаваше внимателно да слуша. Само в един момент не можа да остане равнодушна — когато Дондъривоу живописно говореше за това, как скалпелът прокарва първата червена черта по шията на Рейлънд.

Стив слушаше как тъканите на епидермиса и намиращите се отдолу мускули ще бъдат разсечени и отдръпнати назад. Големите трапецовидни мускули също ще бъдат разсечени. Важно е те да са под напрежение. Малките кръвоносни съдове на врата ще трябва да се прекъснат, а големите — сънната артерия и системата на гръбначния мозък — да се включат към двукамерно изкуствено сърце. Запасът от кръв в камерите му ще помогне на Рейлънд да преодолее неизбежната загуба на кръв.

После идва ред на нервите. Ще бъдат внимателно препарирани, отрязани и прикачени към проводници от органическо сребро, които правят възможно присаждането на органи. Нервните клетки много трудно се възстановяват при висшите бозайници, ако не им се помогне чрез изкуствена стимулация. Ролята на тинол в този случай изпълнява органическото сребро. То позволява нервите да запазят чувствителността си. В противен случай след прекъсването на шийните ганглий частите на тялото ще започнат да се съкращават конвулсивно.

Накрая идва редът на костите. Ултразвуковата пила ще се вреже в третия прешлен. Гръбначният мозък ще бъде отворен, пломбиран и запоен. Вътрешномозъчната течност…

— Достатъчно — въздъхна Рейлънд. — Разбрах. Повече не е нужно да обяснявате.

Той срещна погледа на Дона. Момичето искаше да каже нещо, но не успя.

— Започвайте! — твърдо каза Стив. — Започвайте операцията!

Той решително прекрачи, легна на импровизираната операционна маса и разреши на Куивера здраво да го върже. Дондъривоу кимна на Дона и тя се приближи с анестезационна маска в ръка. Лицето й трепереше, с труд удържаше сълзите си.

— Сбогом, единствена моя — прошепна Стив. — До скоро…

Маската плътно обхвана лицето му.

Отначало не се случи нищо необичайно.

После кристалните дървета бавно затанцуваха около него. Малкият Риф му се струваше като бутон, самият той беше в центъра, потопен в течно злато…

Стивън Рейлънд изгуби съзнание. Но някъде в дълбините мозъкът му продължаваше да работи.

Сънуваше. Напрегнатото тяло го болеше. Над него се наведоха доктор Трейл и генерал Флаймър.

— Признай си, Рейлънд! — настоява генералът. — Знаем, че на вратата се е почукало, ти си оставил документите на масата и си отишъл да отвориш. Кой чукаше?

И Рейлънд си спомни.

По някакъв невероятен, приказен начин анестезията успя да разсее лепкавата мъгла в паметта му.

Не беше Анжела Цвик. Не беше и полицията на Плана — те наистина дойдоха чак в понеделник.

Пред вратата стоеше слаб мъж в изцапана с кръв униформа, превит под тежестта на препълнена раница — типична астронавтска раница.

— Хорък!

— Ш-ш-т!

Рейлънд го пусна в стаята и бързо заключи вратата. Хорък тежко се отпусна на стола и хвърли раницата на пода. От устата му излезе розова пяна, пръски слюнка падаха на жълтата телетайпна хартия.

— Вие сте ранен — каза Рейлънд. — Ще извикам лекар.

— Това може да почака — прошепна Хорък и изтри устните си. — Нося ви съобщение, много спешно съобщение. От ваш стар приятел…

Рейлънд внимателно премести раницата в креслото. Хорък заговори. Задъхваше се, кашляше тежко, но говореше.