Фредерик Пол - Рифовете на космоса

Старият приятел се оказа Рон Дондъривоу. Хорък се срещнал с него в малка колония на нерегистриран астероид, където корабът на полковник Лескюри извършил кацане за попълване на запасите от реактивна маса. Съобщението съдържаше информация за Рифовете на Космоса и за особената форма на живот — фузоритите, построили тези Рифове. Най-важното в съобщението бяха сведенията за пространствениците и техния способ на придвижване.

— Дондъривоу иска да знаете, че в открития Космос има живот — шепнеше Хорък. — Това е нова територия за усвояване, жива и безкрайна. Но не може да се усвои с ракети. Трябва ни нереактивен двигател…

Рейлънд се опита да обясни, че това не възможно, защото противоречи на третия закон на Нютон.

— Обаче пространствениците летят… Дондъривоу каза да ви предам… за да знаете. Баща ви му е обяснил ефекта от това откритие, от отворените граници… — Той пак се закашля и от устата му потече кървава слюнка. — Извинете… Това означава, че затвореното пространство предизвиква появата на затворено общество, каквато е системата на Плана. Отворените граници — това са Рифовете. А Рифовете означават свобода. Свобода завинаги!

Рейлънд започна да разбира какво се е случило с баща му.

Планът съществуваше за управлението на затвореното общество, достигнало при разширението си границите, до които могат да достигнат йонните ракети. Баща му е видял безкрайните възможности при усвояването на мездузвездното пространство. но дори мечтата за това е престъпление в затворения свят на Плана.

— Дондъривоу познава Планиращия Криири — завърши разказа си Хорък. — Той смята, че може да му се вярва… че той ще разбере, че човека е по-важен от Плана… Ако може да му се представи работещ нереактивен двигател… Но Дондъривоу предупреди… на никой друг да не се доверяваме…

Хорък не пожела да викат лекар. Позволи да му направи инжекция с антибиотик от комплекта за първа помощ, който предвидливо беше взел от „Кристобал Колон“. Успя да се скрие в стаята за почивка, преди Анжела да влезе с подноса с кафе и сандвичи. Когато Рейлънд отпрати момичето, Хорък вече го нямаше.

Окървавената раница стопи недоверчивостта на Рейлънд. Тя съдържаше големи светещи осемстранни кристали от въглероден корал, потресаващи стереоснимки на Рифовете, пироподи и пространственици. Най-важното бе тетрадката с наблюденията на Дондъривоу. Те доказваха, че рифоплъховете наистина не използват принципа на противодействието при придвижване.

Математическият мозък, който се доверяваше само на очевидни факти, веднага заработи. Рейлънд съвсем ясно разбираше, че двете страни на уравнението трябва да равни. От физиката знаеше, че уравновесяващото количество може да бъде физически неуловимо. Например неутриното е необходимо за уравновесяване на ядрените реакции. В собствените му уравнения, описващи създаването на ново вещество и разширяването на Вселената, новата маса „Х“ на появяващото се вещество беше неуловима от неутриното, защото той дори не можеше да определи природата й.

Рейлънд разбра всичко. Истината, скрита зад простия факт, че пространствениците летят без реактивна тяга, беше също толкова проста. Неизвестното количество, което се равнява на новата маса в неговите уравнения, най-после бе идентифицирано.

Кинетичната енергия!

Движещият момент, затворен в разбягващите се Галактики, неизбежно изтласквани от разширяващата се Вселена!

С професионално задоволство Рейлънд отбеляза, че законът на Нютон не се нарушава. Той просто се трансформира. Кинетичната енергия на пространственик в полет се уравновесява с еквивалентната енергия от новата маса. Реакцията се описва с класическото уравнение за зависимостта между енергията и масата: Е = mc 2. Последният множител (квадрата на скоростта на светлината) означава, че нищожна маса е еквивалентна на огромна кинетична енергия. Ето защо факторът „Х“ не можеше да бъде определен толкова дълго време. И най-дългият полет на един рифоплъх ще създаде невъобразимо малко количество водород, което от своя страна ще се прибави към облачето, създадено от жизнената дейност на пространственика.

Рейлънд се заключи в кабинета си и се захвана за работа. Приливът на възбуда стопи всякаква умора и дори страха, който изпитваше от посещението на Хорък.

Той замести неизвестният множител в уравнението с движещия момент и това му позволи да развие цяла теория. Простото преобразувание описваше полето, необходимо за създаването на нова маса и еквивалентен движещ момент. Въпросът с материалите и конструкцията се оказа по-сложен. Въпреки всичко около обяд в неделя Рейлънд беше съставил двигателна система с ефективна товароподемност петстотин хиляди тона.