Фредерик Пол - Рифовете на космоса

Рейлънд почувства смъртна умора и страшен глад. Той премина по безмълвния тъмен тунел до лабораторията и се изми. Окървавената раница още стоеше захвърлена на пода. Стив дояде изсъхналия сандвич, изпи горчивото студено кафе и заспа в креслото. Последната му мисъл бе, че ще му бъде много трудно да се добере до Планиращия, без да се доверява на никой друг.

Събуди се в понеделник рано сутринта. Вратът му беше изтръпнал, терзаеха го спомени от нощния кошмар — как заедно с Хорък се спасяват с бягство от полицията на Плана.

Стив скри раницата в шкафа за документи и пъхна изпръсканите с кръв листове в отвора на тръбата за отпадъци. Там ще изгорят напълно. После опакова своите изчисления и стереоснимките на Рифовете в куфарчето си. Оставаха два часа до идването на Анжела и Опорто.

Не се доверявай на никой друг…

Тунелът между сектора на компютрите на Планиращата Машина и сектора на работните канцеларии на помощниците на Планиращия беше тъмен и пуст. Прохладният въздух излизаше от тръбите на вентилаторите с тихо свистене. Сутрешният час пик, когато чиновниците ще се втурнат към работните си места още не бе настъпил. Само техници в сиви гащеризони се мяркаха отвреме навреме пред погледа му. Те напомняха за няколкото километра скали под него, а в куфарчето му лежеше ключът към звездите!

Рейлънд знаеше пътят до приемната на Планиращия, но досега не му се беше налагало да ходи там. Слезе от асансьора. Пазачът го огледа от глава до пети и махна с ръка да продължава нататък. На стената висеше надпис: „Ограничен достъп! Вход за Опасни — само под стража!“

Това не се отнасяше за Рейлънд.

Пред приемната на Планиращия друг пазач още веднъж го огледа, провери значката му и набра номера на телетайпа. Стив затаи дъх в очакване на отговора от Машината. Телетайпът забръмча и написа нещо. Пазачът вдигна поглед, пълен с неволно уважение.

— Заповядайте, сър.

Момичето в приемната поиска да знае причината за визитата. Рейлънд обясни, че съобщението е секретно. Тогава тя помоли да й се обясни естеството на проблема. Стив отказа, като се позова на грифа „Строго секретно“. Момичето се замисли, после го изпрати при първия помощник на Планиращия. Той се оказа грамаден затлъстял човек с изпъкнали жабешки очи и червендалесто лице. Полирана месингова табелка на масата съобщаваше, че името му е Флаймър.

В жабешките очи на генерала се четеше огромно любопитство относно секретното съобщение.

Планиращият Криири? За съжаление още не се е върнал от неделната разходка със семейството. Без съмнение до обяд ще се върне, но едва ли ще може да отдели време на Рейлънд, защото разписанието му е много натоварено. Планиращият, разбира се, знае за заслугите на автора на новите полета за субметрото, но задълженията му са толкова много, че се налага да прехвърля част от задачите на подчинените си.

В края на разговора генералът намекна, че посетителите, които се отнасят с недоверие към помощниците, рядко имат възможност лично да се срещнат с Планиращия Криири. При това положение Рейлънд трябваше да остави съобщение, в което да посочи за какво става дума — за Рон Дондъривоу и нов тип двигатели. Флаймър обеща да информира Планиращия и да уведоми Рейлънд за решението му.

Когато се върна в лабораторията, вече минаваше обяд. Нямаше следи от Опорто и Анжела — сякаш изобщо не са идвали на работа. Раницата на Хорък си беше на мястото. На пода се бе натрупала телетайпна лента със задачи и информация от Машината. Рейлънд заключи вратата и започна да търси място, където да скрие документацията за нереактивния двигател.

На етажерката сред справочниците? Глупаво. Разстоянието между шкафа и стената и без друго предизвикваше съмнения. Работната маса беше без чекмеджета. На практика в системата на Плана няма предвидени места, където да могат да се скрият лични секретни документи. Просто нямаше къде да скрие документацията. Освен в собствената си памет…

Докато Рейлънд пускаше листовете един след друг в тръбата за отпадъци, на вратата някой силно зачука.

„Центърът за отдих“. Килия за разпити, скрита под земята в противоречие с името си.

От ляво и от дясно другите килии бяха заети от неблагонадеждни хирурзи, уличени в някакво антипланово действие. В терапевтичния кабинет на края на коридора имаше някакво странно същество, създадено от тези хирурзи от отпадъчни тъкани в банките за органи. Съществото бясно се мяташе, привързано с ремъци, докато накрая умря.