Фредерик Пол - Рифовете на космоса

После утилизираха и хирурзите. Останаха само той, Хорък в съседната килия и Опорто в килията срещу неговата.

Рейлънд ги виждаше рядко. Почти през цялото време го държаха в терапевтическата стая. Там го връзваха здраво за леглото и залепяха безброй датчици и електроди по треперещото тяло. Безмилостно ярка светлина бе насочена право в очите му, вратът му бе стегнат с железен нашийник. Дебел терапевт се навеждаше над него и му задаваше въпроси с дрезгав глас.

Какво съобщение му е предал Дондъривоу чрез Хорък?

Къде живеят пироподите, фузоритите, пространствениците?

Как може да се построи нереактивен двигател?

В началото все още би могъл да отговори. Обаче железният обръч на врата му се стягаше, без да му разреши да произнесе нито една дума. Дори когато се пречупи, когато беше готов да разкаже всичко, те не му разрешаваха да проговори.

— Дондъривоу?

— Рифовете?

— Фузорити?

— Пространственици?

— Пироподи?

— Нереактивна тяга?

Дрезгавият настойчив глас не спираше да говори. Агонията продължи, докато миналото не изчезна в мъгла от болка и безумие…

Нашийникът престана да го стяга. Той вече не се опитваше нищо да казва.

Дори не се опитваше да мисли на тази тема.

Бяха му изтрили паметта.

Рейлънд отвори очи. Ярката светлина го заслепи. Над него се наведе човек с бяла престилка.

Не успя да съобрази, че това не е доктор Трейл, а Дондъривоу. Още повече време му потрябва да си спомни къде се намира и защо е там.

Рейлънд постепенно се съвземаше. Размърда се и усети, че ремъците не го стягат. Ами да. Ето го Дондъривоу. Момичето, обърнато с гръб е Дона Криири.

Изведнъж скочи с широко отворени очи.

Третият човек в импровизираната операционна беше Куивера. С хладнокръвието на готова за скок кобра го наблюдаваше офицер от Технокорпуса.

Рейлънд се хвана за гърлото…

И докосна характерната хладна повърхност на нашийника.

Обръчът си беше на мястото.

Рейлънд дълбоко въздъхна.

— Какво стана?

— Не успяхме — обясни Дондъривоу. — Веднага след началото на операцията крайцерът проби въздушния мехур на Рифа. Едва успяхме да зашием разрезите по гърлото ти, когато попаднахме отново под опеката на Плана. — Той докосна своята верижка. — Много съжалявам, че остана с нашийника си. Пък и аз, ако не греша, скоро ще се сдобия със свой.

Момичето се обърна и Рейлънд получи трети удар под пояса.

Не беше Дона.

— Къде е мис Криири? — извика той.

— Тя е в безопасност — каза гигантът. — Доколкото човек може да е в безопасност под властта на Плана. Баща й е тук и тя отиде при него.

Рейлънд с мъка преглътна. Споменът за агонията беше сковал гърлото му.

— Мога ли… бих ли могъл да ги видя?

— Ще отида да им кажа, че си се събудил — съгласи се Дондъривоу. — Но трябва да те предупредя да не разчиташ на помощ от страна на Криири. Той вече не е Планиращ. Бил е преквалифициран в Опасен.

Рейлънд приседна на края на операционната маса, загърна се с одеалото и зачака. След няколко минути в пещерата влетяха Дона и баща й. Лицето на бившия Планиращ беше посивяло, на врата му се забелязваше хромираният обръч на нашийника, отразяващ фантастичната светлина. Съпровождаха ги двама офицери — пълничък полковник и сержант — радист с портативен телетайп.

Дона с треперещ глас повтори разказа на Дондъривоу.

— Надявах се баща ми да помогне, да свали нашийника ти, но… — тъжно завърши тя.

— А сега няма кой да свали моя — насила се усмихна мистър Криири. — Както виждате, положението се промени. Моите задължения сега се изпълняват от стария ни приятел генерал Флаймър. А мене ме преквалифицираха и ме изпратиха на тази опасна експедиция. — Той неловко погледна към полковника.

Дона трепна.

— Каква е тази експедиция, татко?

— Свързана е с развитието на Плана на Човека. Когато Машината получи доказателства за безкрайните възможности за развитие при усвояването на Рифовете, тя подготви проект за втора степен на Плана. Излишъкът от природни ресурси на Рифовете ще даде възможност да се приключи с жестокото нормиране на блага. За съжаление този етап не може да започне, докато новите простори не станат достъпни за по-голяма част от хората. А за това е необходим нереактивен двигател.

Бившият Планиращ направи пауза. Измъченият му поглед обходи мъжете в помещението. Проницателно се вгледа в Дондъривоу, със съчувствие в Рейлънд, безпристрастно — в офицерите от Технокорпуса.