Фредерик Пол - Рифовете на космоса

Това бе толкова завладяващо и красиво, че Дона не можеше да спре възторжените си възклицания!

Под ръководството на Куивера Рейлънд се научи да плете мрежи и въжета от влакната на лианите. Повърхността на Рифа ги снабди с кристали и метални отломки — парчета желязо, мед, алуминий, сребро. От тях изковаха примитивни инструменти. Маскировъчната мрежа, която изплете Рейлънд, скри входа на пещерата.

Куивера прецизно огледа мрежата.

— Добре, става. Макар че можеше и да е по-гъста. Остава да се надяваме, че крайцерът няма да ви открие.

— Нас? А ти?

— Отивам на основния Риф. — На сухото скулесто лица се появи усмивка. — Ще доведа на помощ още пространственици и Дондъривоу.

На Стив и Дона им беше тъжно да се разделят със своя спасител, но техните чувства не можеха да се сравнят с тези на разделящите се пространственици. Адам трябваше да откара Куивера, а Чикуита оставаше на Рифа, за да поддържа атмосферата и да се опита да ги спаси, ако крайцерът на Плана се окаже прекалено усърден.

И тримата гледаха отдалечаващия се Куивера. Рейлънд за миг мярна червена искра — носът на Адам, обърна се да изпрати последен поздрав на Чикуита. После остана само черната пустота на Космоса. Но напрягаше зрението, докато очите му не се просълзиха, но напразно.

Дона го докосна по ръката.

— Тук е толкова самотно — прошепна тя. — Да отидем долу.

— Обратно в пещерата? — с насмешка попита той. — Отново в каменния век? Дали обстановката е подходяща за принцесата на Плана?

Тя се отдръпна рязко и мина през маскировъчната мрежа. Чикуита влезе след нея. Рейлънд тръгна да броди по Рифа. Стараеше се да подтисне бурята, внезапно надигнала се отвътре.

Но така и не можеше да се успокои. Докато не се избави от нашийника, докато не прекара мост над пропастта, отделяща го от собственото му минало, докато не намери обяснение на противоречивите и заплетени факти, спокойствие не може да има.

Или докато обръчът не се взриви и не го дари с вечен покой.

Дните минаваха един след друг.

Стив и Дона чувстваха странна неловкост от присъствието на другия. Момичето дори започна да го избягва.

Рейлънд едва разпознаваше в нея самоуверената дъщеря на Планиращия, с нейните гълъби на мира и неизменната охрана, готова да се притече на помощ при първото повикване. Дона стана по-спокойна, дори изглеждаше по-млада. Тя често си спомняше за баща си. Рейлънд за първи път помисли за тази полубожествена личност като за обикновен човек.

— Не можехме да го чакаме, Стив! — отново и отново повтаряше момичето. — И все пак… по-добре да бяхме почакали…

Той питаше за причината, поради която се налагаше Планиращия да се крие от Машината, но получаваше същия отговор, тоест никакъв. Самата тя не разбираше, но бе сигурна, че ключът към всичко е нереактивния двигател.

Само по себе си това караше Стивън да се връща към прекъснатата си работа. Но само мислено. Въпреки че бяха донесли цял куп апаратура, за работа бяха нужни ред и място, а на тесния Риф нямаше нито едното, нито другото.

Живееха на своя необитаем остров, като се прехранваха с плодове от лиани и с малки летящи същества, които ловяха с мрежа. Рейлънд се ужасяваше при мисълта колко радиация са принудени да поглъщат. Но беше сит. Освен това те не са първите, които се прехранват с такава храна. Напълно е възможно излъчването да има чисто светлинен характер или някаква разновидност на биолуминисценцията, подобна на фосфорицирането при светулките.

Рейлънд отново и отново се връщаше на темата за това как генерал Флаймър и сподвижниците му са успели да вземат властта на Машината. Дона отговаряше както преди, но този въпрос бе непонятен за събеседника й.

— Не знам, Стив. Всичко е свързано по някакъв начин с нереактивната тяга. Баща ми казва, че създаването на такъв двигател е одобрено от него като част от първоначалния План, заложен в Машината. След като научил за пространствениците, той започнал да полага усилия за изучаването на този феномен. Но се натъкнал на фанатична съпротива от страна на хора като Флаймър. Все още не съм разбрала причината за тази опозиция. Според мен причината е по-основателна от тази да седнат в креслото на баща ми. Научили са се по някакъв начин да манипулират Машината, взели са я под свой контрол. Но аз вярвам, че ще успеем да спасим и баща ми, и Машината, и Плана на Човека, ако разгадаем тайната на придвижването на пространствениците.

Рейлънд започва да сглобява и настройва апаратурата, която бяха взели от ракетата. Но мъглата в мозъка му стана още по-гъста. Той с часове седеше пред клавиатурата на компютъра и не можеше да се сети как да подходи към проблема по друг начин, освен този, разработен под ръководството на генерал Флаймър. Честно казано, не считаше че провала на Груповата Атака е резултат само на саботажа на генерала. Освен това на крехкия Риф беше трудно да направи нещо повече. Дори ако има чертеж на нереактивен двигател, как би могъл да го сглоби без инструменти и нужните детайли?