Фредерик Пол - Рифовете на космоса

— Да, стремя се!

— Ти си по-откачена и от Опорто — изрева Стив. — А Машината е едно чудовище! Планът на Човека е просто един план на грандомани!

Анжела остана съвършено спокойна.

— Планът на Човека позволява на тридесет милиарда човека да живеят на тази планета — напомни тя.

— Да бе, идеалният начин да се държат тридесет милиарда човека в робство.

— Имаш ли други идеи?

— Не знам… — намръщи се Стив. — Може би… Рифовете на Космоса…

— Рифовете вече нямат значение за теб, скъпи. Спокойно можеш да забравиш за Рон Дондъривоу. О, той беше истински мъж… Може би Рифовете наистина съществуват… Не зная. Пък и какво значение има за нас? — Тя кимна леко и креслото се приближи до Рейлънд. — Толкова ли е лошо да си роб? Знам, знам, ти си имаш свои идеали. И те уважавам за това, честна дума! Но тук става дума за живота и смъртта на цялото човечество! Нима не е справедливо това, че Планът на Човека е предвидил за всекиго малко щастие?

Стив се изсмя кратко.

— Да, това щастие го поглъщаме заедно с водата и храната.

— Само това ли е според теб? — Тя лениво се отпусна на облегалката на креслото и погледна към Рейлънд с огромните си искрени очи. — Забравил си за мене, Стив. Нима не ме желаеш?

Въпросът го завари съвършено неподготвен. Той се смути.

— Аз… аз… ами не знам…

— Аз съм тук, миличък — нежно продължи Анжела. — Ако ме желаеш, аз съм до теб, безпомощна…

— Ти… ти може да се разкрещиш. Ще дойде охраната… По дяволите! — той отскочи встрани. — Никога няма да ти простя това! Застави ме да падна до твоето равнище, нали? Така е. Но втори път няма да ти мине номерът.

— За какво говориш, скъпи?

В гласа й звучеше искрено неразбиране. На Рейлънд му трябваха няколко мига, за да разбере, че тя говори искрено. Това момиче му принадлежеше. Трябваше да я пожелае и тя нямаше да го отблъсне.

— Ти наистина си високоволтов контур, анжела — грубо каза той. — Веднъж вече изгорях при проверката. Втори път няма да стане.

Никакво съмнение нямаше вече. Ограден от стени? Какво от това? Оградите имат две страни, и неговото място е от другата страна! Напълно е възможно да стане една човешка развалина, но ще избяга. Ще избяга!

Защото там от другата страна — са Рифовете на Космоса, свободата. Там има човек, който знае как да свали проклетия нашийник.

И още — там е Дона Криири.

При мисълта за дъщерята на Планиращия Рейлънд почувства тревога. Той не искаше да продължава да мисли за това и рязко се обърна към Анжела.

— Аз не исках…

— Не се извинявай, Стив. От всички хора ти си…

Защо тя замълча по средата изречението?

— Какво искаш да кажеш?

— О-о, нищо. Нищо особено. Просто…

Той се разсърди не на шега.

— Винаги си крила нещо от мен, Анжела. Престани вече, моля те! Поне тук престани. Кожи с какво се различавам от другите?

Красивите очи го гледаха в упор.

— Ти не знаеш ли какво представляваш?

Рейлънд се разтревожи. По гърба му полазиха тръпки.

— Какво имаш в предвид?

— Не си ли забелязал, че си по-различен от другите?

Той се замисли. Тъкмо се канеше да отговори отрицателно, когато си спомни за трите загубени дни. Изведнъж му се стори, че е чувал гласът на Анжела, идващ от тъмнината около леглото в терапевтичния кабинет.

— Отдавна трябваше да забележиш, че си по-различен от другите — насмешка продължи да говори тя. — Също така така трябваше да разбереш причината.

Стив изпита силното желание да я удари. Нашийникът внезапно започна да го стяга, кръвта биеше в слепоочията. Той седна задъхан на тревата.

— За човек ли си се считал, Стив? — Гласът й бе пълен с презрение. — Можеше и да се досетиш, когато ти разказах за Дондъривоу. Ти си една изкуствена патица за стрелба.

— Изкуствена… какво?

Косата на Рейлънд настръхна.

— Ще ти обясня. За да скрият бягството на Дондъривоу, предателите-хирурзи сглобиха ново същество от човешки отпадъци. Това си ти. Изкуствена патица за стрелба. За заблуда на охраната.

Рейлънд седеше вкаменен, внимателно дишайки през желязната хватка на нашийника. В мрака очите на Анжела блестяха като котешки.

— Ти имаш хубава външност, Стив, защото хирурзите се постараха да приличаш на Дондъривоу. А той беше красив мъж. Ти не обичаш Плана, защото органите ти са взети от неблагонадеждни граждани. От най-върлите врагове на Плана. Твоите изобретения в областта на вихровите полета говорят за това, че предният ти мозък е взет от човека, разработил тази теория. Останалата част от паметта ти е размита и противоречива, защото мозъкът ти е събран от различни остатъци.