Фредерик Пол - Звездното дете

Пред него стоеше Карла Сноу.

Помпите постоянно прекарваха въздуха през охладителната инсталация, но на хората им се струваше, че огромния диск на Слънцето ги изпепелява с непоносимата си светлина, сякаш се намират отвън върху повърхността на планетата.

Карла Сноу протегна ръка и докосна рамото на Бойси.

— Мислех, че си загинал — в гласа й личеше учудване. После погледна към Делта Четири, която търпеливо й разтриваше китките.

— Няма значение. Как попадна тук? Звездната Рожба ли те изпрати?

Карла замислено поклати глава:

— Не знам. Когато ти изчезна, аз тръгнах да те търся.

Генералът гледаше през един от телескопите и в този момент извика:

— Ето ги! Виждам злодеите! Намират се между нас и Слънцето!

Скочи към пулта, натисна един бутон и изображението на екрана се смени.

Видяха крайцера, с който пристигнаха. Вече доста се беше отдалечил и едва се различаваше на фона на звездите.

— Кой го управлява? — недоумяваше Бойси.

— Същите тия престъпници, които намерихме тук! Престорили са се на умрели и са похитили кораба ни!

— Генерале — искрено заяви Ган, — може би не ми вярвате, но аз не съм сбъркал. Те не се преструваха, наистина бяха мъртви!

— Тогава как… Вижте ги тия идиоти! Засилили са се право към Слънцето! Корабът не може да издържи температурата на фотосферата! Ще се самоубият!

Бойси се обърна към Карла.

— Защо си ме търсила?

Тя се изчерви и отмести поглед.

— Полковникът умря. Баща ми каза, че тази болест е опасна и закара тялото във Фрийхевън, за да проведе по-прецизни изследвания. Не знаеше какво е станало с теб. И аз не знаех, но… Помислих си, че ще успея да те намеря.

Сестра Делта Четири тихо стана, мина от другата страна и се зае да масажира втората китка. Карла продължи да разказва, без да поглежда към Ган. Крайцерът се приближаваше все по-близо до един приличащ на пипало протуберанс.

Карла разказа как пуснала пироподчето на Хиксън на свобода и то отлетяло, а тя оседлала един пространственик и тръгнала след него.

— След като ти изчезна и Зафар умря, пироподът съвсем побесня. Мяташе се из помещенията и аз помислих, че търси теб, затова го пуснах.

— Звездната Рожба! — извика генералът. — За него разкажи! Намери ли го? Разбра ли кой е той?

Карла се поколеба, преди да отговори:

— Може би го видях… Мисля, че го срещнах в центъра на Вихъра.

Вихърът не е нито планета, нито звезда, нито комета, дори не е и Риф в истинския смисъл на тази дума. Той обединяваше елементи на всички тези обекти. Без съмнение в началото това е било Риф, обикалящ около Слънцето. По-голямата част от масата му представлява газ като при кометите. А в сърцевината му водородът се превръща в хелий, както е при звездите.

На практика Вихърът е по-плътен от всички други Рифове. С течение на времето би могъл да се превърне в ядро на нова звезда. Притежаваше невероятна ъглова скорост на въртене. Някаква сила, по-мощна от гравитацията не разрешаваше на частиците му да се разлетят в пространството. Влизащите в състава му Рифове бяха много, много стари и се различаваха от обикновените. Страшни, мутирали пироподи браздяха околностите му. Нито един човек, дори жителите на Рифовете, не беше прониквал до централната му част.

За това място се разказваха страховити легенди. Животът, приютил се тук, се развиваше от дълбока древност.

Пироподчето се носеше към Вихъра като стрела, а след него летеше Карла със своя пространственик.

— Страхувах се — разказваше тя. — Минахме покрай хиляди пироподи — тъкмо беше започнал размножителния им период. Ако ни бяха забелязали, нямаше да успеем да им се изплъзнем. Но беше късно да се връщам, макар че се страхувах от Вихъра повече, отколкото от пироподите.

— Кажи за Звездната Рожба — нетърпеливо извика Уийлър.

Очите му бяха приковани към екрана, където се виждаше как крайцера продължава да се приближава към Слънцето. Протуберансът протегна към кораба огнен език, сякаш се опитваше да го лизне.

— Навлязохме във Вихъра. Изгубих пироподчето от погледа си, но Бела — моят пространственик — като че ли знаеше къде отива.

Отблизо Вихърът приличаше на миниатюрна галактика. Отделните Рифове светеха с най-различни светлини, подобно на звезди. В покрайнините летяха тъмни, мъртви скали. Карла реши, че там пироподите строят гнездата си. Тя чувстваше как трепери пространственика, виждаше ужаса в големите му влажни очи, но той продължаваше полета си.