Фредерик Пол - Звездното дете

Все още усещаше слаба болка някъде зад очите, където минаваха електродите. Личаха и отоците, които специалистите от Отдела за Безопасност му бяха оставили за спомен.

Кога беше това?

Не бе дошъл на себе си след сражението с пироподите и дългото падане към Земята. Мускулите му не бяха успели да се отпуснат след битката на рифа на Хари Хиксън…

Затвори очи и видя Карла Сноу. Отвори ги — пред него седеше Сестра Делта Четири, която го гледаше с празен поглед.

Бойси беше започнал да си възвръща самочувствието, а с него дойде и проблема какво да прави с тези две жени, които бяха толкова различни, но и двете еднакво занимаваха мислите му.

— Джули… тоест Сестра Делта Четири, истината ли каза генерал Уийлър? Машината полудяла ли е?

Лицето й не трепна, докато отговаряше:

— Известно ми е само това, което съобщи генерал Уийлър.

— Но… Сигурно наистина работи неправилно. Звездната Рожба я е развалил. А сега тя руши Плана. Все още ли си готова да й служиш?

— Аз служа само на Планиращата Машина! — очите й оставаха все така хладни и безстрастни.

— Заради удоволствието от сливането, нали? Виж — той докосна блестящата пластина на челото си. — И аз знам какво представлява.

В погледа й се забеляза снизходително любопитство.

— Това, което вие сте изпитали, майоре, е бледо подобие на истинското удоволствие, с което Машината награждава слугите си. А вие все още сте само наполовина неин слуга и тя не се е разкрила пред вас напълно.

Ган се обърка.

— Имаш предвид… директно сливане? Връзка… как да кажа… с помощта на мислите на самата Машина?

— Нещо подобно — вдигна рамене тя. — Не можете да разберете.

Набързо изпя няколко фонеми. Бойси се опита да схване смисъла им, но се обърка.

— Ти спомена душа?!

— Разбирате ли сега? Жал ми е за вас, майор Ган. Счупихте ми куба за свръзка, но аз ще си намеря нов. А вие никога няма да получите това, което ще изпитам аз.

Когато започнаха разговора генерал Абел Уийлър дремеше. Ган забеляза, че се е събудил и ги слуша. Погледите им се срещнаха. Генералът рязко се изправи и се разсмя. Приличаше на стара машина, която отдавна не е смазвана.

— Глупачка! — заяви той. — А и ти също! Вие двамата не сте способни да оцелеете.

— Аз ще оцелея, ако Машината ми заповяда — пропя Делта Четири. — Също така съм готова да прекратя съществуването си, ако тя няма нужда от мен.

Уийлър кимна — главата му се движеше като на механична кукла — и се обърна към Бойси:

— Чу ли? Теб какво те кара да се бориш?

— Не знам… — призна Ган.

Разходи се из каютата. В слабото гравитационно поле, създавано от нереактивните двигатели походката му стана несигурна.

— На Рифовете често слушах разговори за свободата. Не съм сигурен, но… Мисля, че ме крепи надеждата да бъда свободен, по-точно че свободата съществува и може да й се наслаждавам.

С глас, лишен от всякакви емоции, сякаш бяха пуснали древен аудиозапис, генералът каза:

— Планиращият, който застрелях, добре разбираше същността на свободата. Наричаше я „романтична ерес“. Свободата — това е жалкото съществуване на антиплановите чергари на Рифовете. Това е мит.

— Но тези хора са щастливи — тихо възрази Ган.

— Ти си видял животни! Та те вярват, че човек е добър по природа! Вярват, че обикновените хора, останали извън властта на Плана и живеещи на жалките си коралови парчета, изведнъж ще намерят в себе си заложени морал, доброта и изобретателност. Но грешат! — Той премигна и продължи: — Човекът е зъл по природа. Законодателите от всички векове са знаели тази проста истина. Всяка една добра постъпка се постига с бутане и подканване. Планът на Човека е бил създаден именно с такава цел. Това е крайъгълен камък за всички цивилизации. Отстранява порочните наклонности на хората и ги тласка по пътя на процеса, съзиданието и духовните ценности. Друг път просто няма!

Под тях лежеше Меркурий, адската планета.

Управляващият компютър на крайцера протегна лъчевите си пипала към планетата, ориентирайки се по полюсите и екватора, Слънцето и звездите. Фиксира необходимата точка на терминатора, на границата между светлината и сянката. След това направи корекция в курса и изведе кораба на траектория за кацане. Би могло да се каже, че компютърът изпитваше електронния аналог на удоволствието.

Величественият огън на Слънцето се намираше три пъти по-близо от Земята. Излъчваната топлина и светлина бяха девет пъти по-силни. Повърхността на светилото беше осеяна с петна, подобни на люспи. Беше трудно да се гледа към него дори с дебели светлинни филтри. Генерал Уийлър направи движение с дясната си ръка и на централния екран голямо черно петно закри слънчевия диск, както Луната го скрива при пълно слънчево затъмнение. Сега се виждаше само аления пръстен на хромосферата и плавно протягащите се протуберанси, приличащи на змии, които хапят пустотата. Всичко това бе обкръжено от бялото сияние на короната.