Фредерик Пол - Звездното дете

— Сега ще преминем към съществителните. Вече си овладял основните принципи на анализ на езика механиз, който разглежда Вселената като процес. На практика механиз не борави с глаголи и съществителни, а с движещи се обекти. Помниш ли?

При спомена за разбитата ракета, анаеробните паразити и фосфоресциращите червеи, Бойси побърза да кимне.

— Например за всички обекти, съставени от твърда материя, има едно базово име. Допълнителните интонации показват аспектите като размер, форма, материал и предназначение. Но това не са истински съществителни — глаголните вариации винаги напомнят за процесите на движение и промяна. Затова всеки слог е едно завършено твърдение.

Усмивката й определено го дразнеше.

— Ако се стараеш, ще ни разрешат да се изкъпем…

И той се стараеше. Третият принцип на механизобучение не му оставяше право на избор. Но така и не стигнаха до водата.

Настъпи моментът, когато Джули и плажа изчезнаха. Усети как вятърът гали изпотеното му тяло.

Излезе от капсулата, облече комбинезона и с омекнали колене слезе по стълбата.

— Добър вечер, сър!

Младият лейтенант изглеждаше сънен — явно скучаеше.

— До утре, сър!

Бойси страстно желаеше никога повече да не се среща с този младеж и да не вижда тренажора. Искаше само да избяга колкото може по-далече — на Рифовете, при Карла Сноу.

Но го пазеха и не знаеше къде се намира.

След като изпълни нормата от гимнастически упражнения, Бойси се изкъпа с гореща вода, нареди се на опашката за вечеря, нахрани се и едва успя да се добере до койка, където се строполи, уморен до смърт.

Струваше му се, че току-що е заспал, когато го събудиха. Трябваше да стане, да се намаже с лепкавото желе, да си обръсне главата и да се връща в утробата на тренажора.

Дойде и денят, когато Джули Мартинит, по-точно нейният фантом, след поредния изпит се усмихна и съобщи:

— Ти заслужи сливането, Бойси. Готов си да се родиш отново.

Ган си прехапа устните, за да не изкрещи, че не иска. Запази мълчание, докато не усети свежия полъх на вятъра.

Без да разбира какво става, той осъзна, че лежи на койката. Не помнеше как е попаднал тук. Само чувстваше, че нещо не е наред. Усещаше във въздуха непозната, едва доловима миризма. До вратата някой пристъпваше от крак на крак, сякаш чакаше Бойси да заспи.

Най-сетне наркотичния газ подейства и Ган заспа като мъртвец.

Когато се събуди, усети лека, но осезаема болка. Коста на черепа му бе изтръпнала, чувстваше как кожата му се опъва.

Намираше се в стая за възстановяване след операции.

И без да си докосва челото можеше да каже какво е станало. Докато е бил под упойка, хирурзите са извършили прецизна операция и са вкарали тънки електроди в точно определени мозъчни центрове.

Сега на челото му блестеше металния знак на посветените.

В мозъка на всички бозайници освен неврони има и особени участъци, които отговарят за емоциите, двигателната активност, саморегулацията на организма, съзнателната мисловна дейност и така нататък.

Една такава зона е центърът на удоволствието. Вкарайте в него тънък платинен електрод, пуснете слаб ток — само няколко милиампера — и ще получите истински екстаз! Покажете на опитното животно бутона, с който се затваря веригата и то ще го натиска непрестанно, без да се сеща дори за храна и сън. То ще се самоубие заради удоволствието!

Това, което изпита Бойси, надмина и най-смелите му очаквания. Беше едновременно осезателно, слухово и обонятелно усещане, див оргазъм и възхитителен ужас…

Ган плуваше в бушуващия океан на удоволствието… Времето за него спря.

Върна се в тялото си след много векове. Екстазът премина и той се чувстваше абсолютно разбит.

Отвори очи и видя как лекар от Технокорпуса прибира кабела. Беше отрязан от радостното и възхитително общуване с Машината.

Въздъхна и се примири. Пак стана обикновен човек. Вече разбираше чувствата на Сестра Делта Четири и беше готов завинаги да свърже съдбата си с Машината. Нямаше по-голяма награда, не може да има по-важна цел…

Въпреки мъглата, която все още стоеше пред очите му, Ган забеляза, че лекарят кой знае защо е пребледнял, сякаш е изплашен. Отнякъде се чуваха високи гласове и един от тях му се стори познат.

Ган вяло се надигна. Чувстваше се изцеден като лимон. Вратата се отвори с трясък и в стаята като ураган влетя генерал Уийлър.

— Ган!!! — изрева той. — Ти си Звездната Рожба! Какво направи?!

— Аз? Да съм направил? Нищо, генерале… Аз не съм Звездната Рожба, кълна се!