Фредерик Пол - Звездното дете

— Ти, кучи сине! Кого лъжеш?! Бързо казвай какво направи на Машината!

Бойси се опита да каже нещо, да се оправдае, но Уийлър не му позволи да си отвори устата.

— Лъжец! Ти си Звездната Рожба! Ти ни погуби! Признай! Ти побърка Планиращата Машина!

Планът на Човека беше обезумял. По цялата Земя, в най-отдалечените астероиди, в убежищата на Меркурий и на вечно замръзналия Плутон ужасът беше пуснал страшните си пипала.

Неправилно указани маршрути — и два вагона на субметрото се врязаха челно един в друг на триста километра под повърхността. Шестстотин човека загинаха мигновено.

Капитан от Технокорпуса на Венера получи указания от Машината, натисна един бутон и потопи с нефт четиридесет квадратни километра почва, разчистена с много труд.

На сцената в огромна зала в Пекин, където вице-планиращия на Азия трябваше да произнесе реч, изникна „огнен човек“. Светещото същество изчезна също толкова внезапно, както и се появи, но веднага след него в залата се материализираха двадесет разярени пиропода, опустошавайки всичко по пътя си. Вицепланиращият закъсня и по този начин се спаси.

Генерал Уийлър набързо осведоми Ган за катастрофите, сполетели Плана.

— Ти си Звездната Рожба! Отначало се промъкна в сърцето на Машината, а сега тя се побърка! Дава погрешни заповеди! Не можем да разчитаме на нея! Ган, ако ти наистина си Звездната Рожба…

Бойси реши, че повече няма да позволява да го обвиняват несправедливо.

— Генерале! — извика той. — Не ставайте глупав! Аз не съм Звездната Рожба!

Лицето на Уийлър трепна и доби по-човешко изражение. Когато заговори отново, тонът му беше много по-нормален:

— Да-а… По всичко личи, че е така… Но тогава какво, по дяволите, става с Машината?

— Мислех, че вие ще ми кажете. Какво имахте предвид когато казахте, че Звездната Рожба е посетила „сърцето на Машината“?

— Охраната е засякла външно лице. Изпратили специален отряд. Непознатият се е намирал в залата за ръчно управление — натискал бутони, изтривал данни от лентите, променял схемите. Сега Машината се е побъркала. А заедно с нея се побърква и Плана…

— Няма значение! Как е изглеждал посетителят?

Генерал Уийлър повдигна квадратните си рамене и отвърна:

— Човек със златна кожа. Светил е. Успели са да го фотографират, но не и да го идентифицират. Не прилича на вас, но аз помислих…

— …че нищо не пречи да поговорите с мен? И да се опитате да ме превърнете в овен за жертвоприношение? Така, както ме набедихте, че аз съм ранил Сестра Делта Четири, нали?

Уийлър се канеше да възрази, но не намери какво да каже и само кимна:

— Да.

Бойси се изненада. Не очакваше подобно признание.

— И защо стреляхте в нея? За да отстраните свидетелите ли?

— Разбира се.

— Искахте да се отървете от мен, за да направите впечатление на Машината и на Планиращия, нали?

— Точно така.

— Но нещо ви е накарало да промените намеренията си — Бойси замислено гледаше генерала в очите. — Какво по-точно?

Само изпъкналите слепоочия и ситните капчици пот издаваха напрежение, обхванало Уийлър.

— Момичето оживя — продума той. — Тя разказа на Планиращия истината. Той доложи на Машината и…

— Какво стана?

— Машината се побърка. Даде заповед да бъда арестуван. След това поиска да арестуват Делта Четири, вицепланиращият на Централна Америка, охраната на Държавната Зала и дори самият Планиращ! Настъпи паника, наложи се да си пробивам път със стрелба. Успях да се добера до самолета, с който докараха момичето в щаб-квартирата, и избягах. Трябва да напусна Земята, Ган! Искам да ме придружите до Рифовете… Трябва да се скрия!

— От какво се страхувате, генерале?

— Когато излизах от Залата, убих двама човека. Единият от тях беше Планиращият.

Бойси Ган досега нямаше представа къде е разположен центъра за обучение. След като излязоха, той видя планинската стена на север и се досети, че се намират някъде в подножието на Хималаите. Хилядолетия наред в тази пустиня са скитали номади. Сега скалата беше разтопена и бе оборудвано летище. Под него се чуваше грохота на хидроелектроцентрала, която изглеждаше необичайно. Движеха се доста бързо към самолета, но Ган забеляза, че централата е разнебитена — по прозорците нямаше нито едно стъкло, самата сграда беше напукана. Сигурно вътре е имало мощен взрив.

— Не се оглеждайте — подкани го генералът. — Влизайте по-бързо! Вътре ви чака приятна изненада.

„Щом разрушенията и авариите са проникнали чак тук, значи мащабите им наистина са големи“ — помисли си Бойси.