Фредерик Пол - Звездното дете

Като че ли свободата е толкова важна… Въпреки това не можеше да не му направи впечатление, че жителите на Фрийхевън изглеждат по-здрави, по-щастливи и дори по-целеустремени от милиардите щастливци, живеещи под благотворната власт на всемогъщата Планираща Машина.

Този очевиден факт го вадеше от равновесие.

Впрочем, задачата беше ясна. Ган с ентусиазъм се зае да събира сведения.

Във Фрийхевън живееха около две хиляди души. Бяха разхвърляни по фузоритните Рифове, простиращи се на стотици хиляди километри. Много от тях бяха пригодени за живот с помощта на особен лишей, отделящ кислород. Голяма част от рифовете нямаха атмосфера, но снабдяваха зараждащата се промишленост на Фрийхевън с метали и минерали.

Сигурно Ган е очаквал да види татуирани диваци, кълчещи се под звуците на тамтами, затова се оказа съвършено неподготвен за срещата с делова, съвременна колония. Имаше ферми и стада, и то не само пространственици, а и истински крави хернезейска порода, докарани по някакъв начин на крехкия риф. На един лишен от атмосфера риф, състоящ се почти изцяло от фузоритно желязо, беше построен стоманодобивен завод с ядрена електроцентрала, каквито Технокорпуса използваше на астероидите. Ган остана поразен от видяното. Веднъж сподели това с бащата на Карла, при когото живееше — нито гост, нито пленник. Обядваха и Бойси се наслаждаваше на превъзходните пържоли и виното, чийто аромат не отстъпваше на най-добрите френски вина.

— Не само храната, млади човече — отвърна доктор Сноу. — Самият живот е прекрасен! Има вкус, какъвто световете на Плана не са сънували!

Бойси се усмихна — снизходително и колкото може по-дружелюбно.

— Може би сте прав. Моля да ме извините, но аз не съм виждал други светове, освен тези на Плана.

Бащата на Карла доволно кимна:

— Естествено. И ние не бяхме виждали, преди да се доберем тук. Не броя Карла и връстниците й, които са родени във Фрийхевън. Те са свободни от рождението си.

— Не мога да разбера как работи системата ви? — Бойси вмъкна недоверчива нотка в гласа си. — Кой ви дава указания?

— Никой! Това е свободата! Не желаехме да живеем с нашийниците на Машината, затова избягахме. Работим заедно и както виждаш, добре се справяме. Щастие и просперитет! Започнахме от нулата и построихме нашия свят от газ и енергия, като фузоритите. Спомням си, когато долетяхме с Хари Хиксън — докторът внезапно млъкна, хвърли мрачен поглед към Ган и си потри брадата.

— И? Вие и Хиксън…

— Други времена бяха — кратко завърши Сноу. — Млади човече, все още ли мислите, че ще повярваме на вашата история? Аз сам погребах Хари.

— Сър — внимателно отговори Бойси, стараейки се да отклони взривоопасната тема. — Нищо не знам, но всичко, което ви разказах, е истина. Човекът, който изпрати сигнала, се представи като Хари Хиксън и аз нямах причини да не му вярвам.

Сноу се намръщи, кимна и повече нищо не каза. Но Бойси забеляза, че си изгуби апетита.

Реши засега да не мисли за Хиксън. Вълнуваше го нещо много по-важно. Мечтаеше за наградата, която ще получи от Машината, когато избяга с помощта на рифоплъх — Карла го научи да се оправя с тези животни — и ще занесе на Земята информацията за Фрийхевън. Две хиляди елитни кандидати за Банките за органи!

Излезе навън заедно с Карла. По нейно настояване бяха взели и питомното пироподче на Хиксън, което сега съскаше и се мяташе в мрежата си.

Бойси хвана ръката на момичето и погледна към далечния маяк, обозначаващ центъра на Фрийхевън.

— Обеща да ме повозиш на пространственик — напомни й той с усмивка. — Щом ще ставам местен жител, по-добре отсега да се науча как да ги управлявам.

Тя го погледна замислено и също се усмихна. На фона на златисторусата й коса очите й изглеждаха яркосини.

— Защо не? Но няма да напускаме атмосферата. Не може всичко наведнъж.

— Мислех, че пространствениците носят въздуха със себе си.

Тя кимна, но остана непреклонна.

— Няма да напускаме атмосферата. Може да ни нападнат пироподи.

— Тук? Толкова близо до Фрийхевън?

— Ами… — нерешително започна Карла, но не успя да довърши. Над главите им се появи син пламък.

И двамата се обърнаха. Кацаше кораб, пуснал в действие всичките си спирачни двигатели. Някой явно бързаше. След няколко секунди корабът вече стоеше върху мъхнатата поляна пред клиниката на доктор Сноу. Люкът се отвори и оттам изскочи човек. Като видя Бойси и Карла, махна с ръка да се притекат на помощ и се обърна. От вътре вече изнасяха нещо.