Фредерик Пол - Звездното дете

— Разкъсал е мрежата — неуверено започна Бойси. След това леко се усмихна: — Хари би бил доволен — животинката се е научила да лети.

Беше ясно, че полковник Зафар няма да живее дълго. Той умираше. Имаше минути, когато преставаше да диша, след това животът отново се връщаше и той намираше сили да измърмори поредната безсмислена фраза като: „Звездната Рожба!… И Лебед няма да му помогне…“.

Сноу се суетеше около лабораторната маса в ъгъла. Отвреме навреме отиваше до болния, проверяваше дишането, клатеше глава и се връщаше при микроскопа. Накрая извика Карла и Бойси.

— Погледнете — посочи той прибора.

Карла погледна в окулярите, след което въпросително се обърна към баща си.

— Разбираш ли? Сега и вие, млади човече.

Бойси се опита да протестира:

— Докторе, аз не съм учен, не знам какво да гледам.

В този момент се наведе над окулярите и замълча. В случая научната подготовка нямаше значение, макар че пред очите му се появи картина, каквато не беше виждал през живота си.

Сламеножълти еритроцити1 и бледи еозинофили2 плуваха сред колониите полезни микроорганизми, които живеят в тялото на всеки човек. Техните очертания — пръчици, звездички и безформени петънца — му бяха смътно познати. Но не всички. Там се вместваха неизвестни бактерии — тъмни и на пръв поглед незабележими, — които мигаха и изпускаха ярка златиста светлина, сякаш предавах сигнали за бедствие от недрата на организма. Бяха много — стотици и дори хиляди. Пространството под окуляра сияеше от тяхната златиста светлина.

— Велики План! — прошепна Бойси. — От това ли умира?

— Наблюдавах същата картина в кръвта на Хари Хиксън — бавно произнесе докторът. — Точно преди смъртта му.

Застана пред микроскопа и продължи:

— Това са фузорити. Цял месец правих спектрални анализи и хроматография1, но успях да изясня със сигурност, че присъстват в кръвта на Хари. Колониите фузорити бурно се размножават и го убиват.

Погледна в окуляра и отново отиде при болния. Полковник Зафар дишаше тежко, очите му бяха разширени и втренчено гледаше тавана, а кожата му изпускаше златиста светлина.

— Карла! — извика докторът. — Херметизирай стаята, бързо! Ще пуснем чист кислород под налягане… Но и това няма да го спаси — уморено добави той. — Само ще удължи агонията.

Момичето побърза да затвори вратата, снабдена с устройство за херметизация, докато баща й отвърташе клапана на металната бутилка с кислород. Ган чу свистенето на газа, ушите му заглъхнаха от повишаването на налягането. Гласът на Карла беше странно далечен, когато тя каза:

— Татко! Той се опитва да стане!

Машинен полковник Зафар беше седнал в леглото. Погледът му стана разумен, дишането се уравновеси. Обаче златистата светлина беше станала по-ярка, а по челото му изби пот.

Погледът му се спря върху Бойси Ган.

— Ти! Лебед ще те отнесе! Върни се при Машината, предателю! — Той направи рязък жест — вълнообразно движение, също като Хари Хиксън.

В този момент Бойси се сети как се казва звездата, намираща се в центъра на Лебед.

— Алфа! — възкликна той. — Денеб!

Зафар го изгледа свирепо.

— Не споменавай свещената дума с мръсната си уста! Звездната Рожба ще те прати в сърцето на цитаделата, в червото на самата Машина, която си играе с вас като с пешки. Звездната Рожба ще открие и ще унищожи враговете!

Зафар се задъха. Очите му се затвориха. Бойси крадешком погледна към Карла и баща й, но прочете на лицата им само недоумение.

— Звездната Рожба? — прошепна момичето. — Татко, за какво говори той?

— Не знам, Карла. Носят се слухове… Говори се, че Звездната Рожба ще пренесе последователите на Звездната Църква на планетите около Денеб, когато му дойде времето.

— Това не са слухове! — извика Зафар, но се задави от кашлица. — Той съществува! Видях го в центъра на Вихъра! Той ме докосна със сияйната си ръка!

Доктор Сноу застана до болния и се опита да го успокои и да го накара да легне.

— Не! — изкрещя полковникът. — Не пречете на Звездната Рожба! Гледайте!

С трепереща ръка извади от чантичката на кръста си пергаментово парче и продължи:

— Това е Искане за Освобождаване! Звездната Рожба ми възложи да го изпратя на Земята и аз го изпращам!

Пироподчето на Хиксън се мяташе из стаята, очите му се разгоряха в богатата на кислород атмосфера. Люспите му сякаш бяха настръхнали. Очите на Зафар станаха почти оранжеви, изпускайки светлина от златистите прашинки. Като че ли гледаше някъде извън клиниката…