Фредерик Пол - Звездното дете

Мина му безумната мисъл да натисне произволен бутон и да дръпне коя да е ръчка. И най-незначителната промяна ще разтревожи машината и след няколко секунди ще се появи ремонтната група.

Пред очите му попадна червена пластина, върху която ярко светеше самотен бутон. Под него беше написана една единствена дума: „СТОП“.

Затаил дъх, Бойси гледаше бутона в продължение на няколко безкрайни секунди. Ако бутонът действа в съответствие с повече от ясния надпис, то в негова власт… в негова власт е…

Да изключи Машината!

Оператор-майор Бойси Ган, випусник на Академията, завършил шпионската школа на Плутон, обучен да се бори с всички опасности в Слънчевата система, внезапно се оказа на границата на истерията. Да изключи Машината!

Не можеше да понесе тази мисъл.

Хвърли се към куба за свръзка, напипа превключвателя, извика, зарида, заговори несвързано. Не знаеше езика механиз, който Машината бе разработила за посветените, но дори и да го знаеше, едва ли в този момент би могъл да го използва. Беше си изгубил ума от страх.

Когато войниците на Плана се втурнаха в залата със заредено оръжие, намериха Бойси да лежи на пода. В този миг животът му висеше на косъм. Но лейтенантът, който командваше войниците, огледа тялото на Ган, помисли малко и заповяда:

— Не стреляйте! Трябва да бъде разпитан. Занесете го в Службата по Безопасност, и то бързо!

Четири дни подред най-мускулестите специалисти от Службата по Безопасност разпитваха Ган, без много да се церемонят.

Той отговаряше на всички въпроси, казваше истината, но за нея получаваше само удари по ходилата и ребрата. Десетки пъти губеше съзнание от побоите и отново се свестяваше, чувствайки как санитарят вади иглата на спринцовката. Разпитът продължаваше.

Най-сетне му позволиха да заспи. Но не защото останаха доволни от отговорите, а защото лекарите се страхуваха да не умре преждевременно.

Когато се събуди, всяка клетка на тялото му крещеше от болка. Беше привързан към операционна маса. „Банката за органи“ — бе първата му мисъл. Но се оказа, че се намира в затвора. По всичко личеше, че лекарите добре са се потрудили — макар че тялото го болеше, можеше да се движи, да си свива пръстите и очите му да се въртят накъдето трябва.

Почувства около врата си нещо хладно, твърдо и тясно. Нашийникът, който Хари Хиксън свали толкова лесно, отново си беше на мястото.

Санитарите се суетяха около него. Развързаха го и му помогнаха да се изправи.

Избръснат до синьо сержант с радарен шлем му подвикна грубо:

— Хайде, Оп, ставай! Ще говориш с генерала.

Тръгнаха по сивите коридори към асансьора. От лекото претоварване му се завъртя главата. Когато асансьорът спря, Бойси едва не падна. Сержантът го хвана и успя да го задържи.

— Мърдай, Оп!

Пресякоха коридора и влязоха в празна сива стая, където Ган дълго чака, изпънат в стойка „мирно“.

Най-сетне пазачът му се обади:

— Влизай!

И го бутна към вратата. Явно беше получил разрешение чрез радарния шлем.

Бойси влезе в голяма стая с превъзходни мебели. Златният бюст на Планиращия се усмихваше от мраморен пиедестал. На видно място върху бюрото бе поставен златен куб за свръзка с Машината. До него имаше табелка, чийто надпис гласеше:

Зад бюрото седеше самият генерал.

Уийлър доста дълго оглежда доведения престъпник. Машинният генерал наистина изглеждаше отчасти като машина — масивен, широкоплещест, с резки движения. Тялото му изглеждаше като метално — бронзова кожа, стоманени очи, коса с цвят на меден проводник. Втренчено наблюдаваше човека пред себе си, след което премести погледа си върху плота на бюрото. Там имаше нещо.

Бойси Ган почувства как металния нашийник го души. Кръвоизливите по тялото му пулсираха, целия плувна в гореща пот, но продължаваше да стои изпънат в стойка „мирно“. В Академията се научи да стои в това положение колкото се наложи, като правилно пренасяше тежестта от единия на другия крак. Стараеше се да мисли за това, че е длъжен да стои „мирно“. Останалото нямаше значение.

Мрачният поглед на генерала беше впит в екраните, вградени в плота на бюрото. Ган не можеше да ги види. След миг Уийлър натисна един клавиш и, както се досети Бойси, се свърза с Машината. Но защо не използва куба за свръзка? Не се сети, че генералът не иска да прави това в негово присъствие — щом един човек е успял по необясним начин да проникне в сърцето на Машината, би могъл по същият необясним начин да научи езика механиз.