Мери Портър - Научи ме да обичам

Антъни възлагаше всички свои надежди на вечерята. Той познаваше Лу. Нищо друго не беше в състояние да подобри настроението й, освен хубавото ядене. Той също имаше нужда да се подкрепи. След всичките сухи мартинита се чувстваше леко замаян и беше благодарен, че внимателният стюард забеляза състоянието му и го заведе до мястото му.

Всеки момент Лу щеше да седне на мястото отсреща. Не беше в привичките й да пропуска някое от храненетата. Но колко беше изненадан, когато видя да сяда мисис Силверстон.

— Щастлива съм най-сетне да се запозная лично с вас, маестро — проговори тя многозначително. — Като талантлив режисьор вие винаги търсите интересни теми за филмите си. Аз мога да напиша цели романи за живота си, мистър Рик. За съжаление нямам, време. Само на вас мога да позволя да филмирате интересния ми живот. Значи, родена съм във Филаделфия…

Окуражена от мълчанието му, тя му довери между предястието и ордьовъра жизнената си история и беше много впечатлена, че той не я прекъсна с нито една дума. Не й се случваше често да има такъв търпелив слушател и тя се възползва напълно от това.

Нито веднъж не забеляза, че погледът на Антъни беше отправен към масата, на която седеше съпругата му и оживено разговаряше с приятелката си.

Лу носеше червена рокля и изглеждаше толкова безгрижно весела, сякаш не беше разбила скоро сърцето му.

Но погледите на Антъни не бяха единствените, които очаровано се насочваха към тази маса, докато червенокосата съседка по маса описваше в ослепителни краски красотата на Мартиника.

— Само да беше дошъл, Рекс — рече червенокосата Кейт. — Ти наистина пропусна доста.

— Не вярвам — Рекс се засмя.

Той наблюдаваше хубавите устни на Дженифър, движещи се при говоренето, и с нетърпение очакваше момента, когато ще може да ги целуне.

Светлината в залата угасна и под френетичните овации стюардите внесоха върху големи сребърни подноси фламбирания десерт.

— Вече се радвам на танца — рече Кейт. — Ще отидем ли веднага след вечеря в празничната зала?

Ядосваше го, че Кейт приемаше за съвсем нормално да бъде придружавана от него.

— За съжаление не можеш да разчиташ на компанията ми — каза той резервирано. — Вече съм се уговорил.

— Така ли? С кого?

— С бъдещата си съпруга — отвърна Рекс и му стана неудобно от разочарованата й физиономия.

След като се сбогува вежливо, той се обърна към Лу и Дженифър.

— В случай, че се нуждаете от още един придружител за танците, аз съм на ваше разположение — предложи той услугите си с очарователна усмивка.

Дамите нямаха нищо против да ги придружава и тримата напуснаха трапезарията, като се отправиха към залата, където темпераментният корабен оркестър свиреше румба. Тримата едва седнаха, когато Марио се появи й отвлече за неудоволствие на Рекс Дженифър на танц.

— Пикникът имаше ли успех? — попита я Марио. — Изглеждаш така сияеща.

— Беше направо приказно, Марио! — Тя му намигна. — Хиляди благодарности за материалната подкрепа. Твоят пикник ми извърши огромна услуга. Впрочем харесваш ли червенокоси?

— Въпросът ти свързан ли е с определена цел?

— Бих искала да те помоля да се погрижиш малко за Кейт. — Дженифър му посочи хубавата червенокоса жена с разстроена физиономия. — Страхувам се, че Кейт ще прекара самотна вечер. Ще извършиш ли едно добро дело?

— Великодушието на победителката — ухили се Марио.

— Радвам се, че разбра толкова бързо. — Тя го целуна по бузата. — Беше хубаво, че се запознах с теб. Може би ще се видим някога?

— Би било доста невероятно.

— Не се знае. Възможно е да повторя пътуването, този път обаче като сватбено пътешествие. Сигурно е чудесно да прекараш медения си месец в Карибика.

Марио извади от бялата си униформа визитна картичка и я подаде на Дженифър.

— Домашният ми адрес. Там можеш да ми изпратиш сватбените покани!

— Няма да забравя — хванати за ръце, ревниво наблюдавани от Рекс, те се върнаха на масата. Рекс стана веднага, за да танцува с Дженифър, докато Марио покани Кейт за следващия танц!

— Имате чудесна червена коса — каза Марио на Кейт, която се почувства поласкана.

Антъни установи със задоволство, че сега Лу беше останала сама на масата. Той събра смелост и отиде при нея.

— Мога ли да ви помоля за един танц, мадам?

Лу го погледна безизразно.

— Не се чувствам много добре за танци.

Антъни кимна загрижен.

— Много си бледа. Сигурно се нуждаеш от свеж въздух. Нека излезем за малко на палубата, Лу! Задушният въздух тук е нездрав за жена в твоето положение.