Мери Портър - Научи ме да обичам

Все още едва поемаща си дъх, Дженифър стигна до каютата си и видя Лу да седи върху леглото й. Около себе си беше оставила своите куфари.

— Добре, че най-после се появяваш — рече Лу с такава гримаса, сякаш светът потъваше. — Знаеш ли най-новото, Джени? Ще се разведа с Антъни.

Двете сухи мартинита успокоиха възбудените нерви на Антъни и той започнах други очи да гледа на постъпката на Лу и на щастливото им съжителство. Поради професията му, Лу беше много самотна. Беше напълно естествено, че иска дете от него.

„Бях твърде неотстъпчив“ — кореше се Антъни. Готов за нежно одобряване, Антъни Рик тръгна към каютата си с вече малко нестабилни крака. Както винаги забрави за прага на каютата, спъна се в него и влетя в стаята. Вратите на всички шкафове зееха отворени, а те самите бяха празни.

„Лу ме е напуснала“ — прониза го тревожна мисъл.

Сети се при кого може да е отишла: при Дженифър. Беше повече от ясно, че ще потърси утеха при най-добрата си приятелка, след като той се беше отнесъл толкова безчувствено към нея. Спря се пред вратата на каютата на Дженифър и чу възбудения глас на Лу.

„Трябва да й дам време да се успокои — помисли си той нерешително. — По-хубаво ще е да изпия още едно мартини, че ще ми е необходима смелост за разговор с Лу.“

В този момент Дженифър казваше:

— Естествено можеш да спиш при мен. Ще приготвя кушетката. Искаш ли веднага да легнеш и да си починеш?

— Сега? Малко преди ядене? — Лу погледна приятелката си с възмущение. — Вярваш ли, че този мъж заслужава да обявя заради него гладна стачка? Освен това съм много гладна. Възбудата винаги предизвиква апетита ми. Защо се смееш, Джени?

— Радвам се на здравия ти апетит, Лу. Все още не съм попадала в ситуация, която да окаже отрицателно влияние върху теб.

— Това само показва колко съм здрава. Кажи ми, скъпа, можеш ли да убедиш мисис Силверстон да си сменим местата на масите? Сигурно ще се зарадва да се запознае лично с известния режисьор Рик.

— Нищо по-лесно от това. Мога да си представя, че би ти било непоносимо да гледаш по време на ядене омразното лице на съпруга си.

— Антъни Рик за мен не съществува — рече мрачно Лу. — Дженифър, не можеш си представи в какво ме обвини този егоцентрик. Обвини ме, че нарочно съм забравила да взема хапчето, не е ли нахално!

Дженифър се засмя.

— А нима това не е близо до истината?

— Един джентълмен никога не би посмял да ми каже подозренията си по такъв начин — разгорещи се Лу. — Не е ли тъжно, че вторият ни меден месец трябваше да завърши с развод? При това така се радвах на това пътуване! Затова не трябва да се радваш предварително. Поне за теб беше ли хубав денят?

— Божествено хубав ден — увери я Дженифър, като се позоваваше на думите на Рекс. — Най-сетне набрах смелост да кажа всичко на Рекс.

Дженифър премълча, че чисто и просто беше съблазнила Рекс, който беше полузаспал. Някои неща не можеха да се доверят даже и на най-близката приятелка. Това, което се бе случило на плажа в Мартиника, засягаше само нея и Рекс.

— Прости ли ти Рекс?

— Той даже каза, че понеже не може да живее без мен, ще се опита да живее с мен!

— Колко хубаво, Джени! Тогава поне за теб това пътуване е било успешно. Един щастлив край е по-добре от никакъв!

— Изобщо не ти прилича да виждаш бъдещето в такива черни краски, Лу! Басирам се, че ще се сдобриш с Антъни още преди да сме пристигнали в Маями!

— Ще ми бъде приятно, ако в бъдеще не споменаваш името на Антъни в мое присъствие. С него искам да се видя едва пред съдията по развода!

За галавечерята Дженифър беше запазила най-хубавата си рокля. Беше от кобалтовосиня копринена тафта. Оставяше открито едното загоряло рамо и подчертаваше с асиметричната си кройка високия ръст на Дженифър.

На инат на Антъни, Лу беше облякла предизвикателна червена рокля, за да не би да му хрумне, че тя тъгува за него. Тя много се сърдеше на своя съпруг, че поне веднъж не се бе опитал да я върне в общата им каюта.

„Изглежда е радостен да се освободи от мен — мислеше тя, изпълнена с горчивина. — Сигурно си е въобразил, че през целия си живот ще остана нежна, добродушна овчица, играеща по неговата свирка.“

— Готова ли ей? — Дженифър излезе сияеща от банята. — Как намираш роклята ми, Лу?

— Божествена! — въздъхна Лу в пристъп на завист. — С фигурата, която имаш, може да носиш всичко. Но ти не си бременна като мен.

— Въпреки това изглеждаш много привлекателна, Лу! — Дженифър я целуна по бузата. — Има достатъчно мъже, които предпочитат дебеличките жени. Почакай ме само за момент. Ще потърся мисис Силверстон да я подготвя, че искаш да смениш мястото си с нейното.