Мери Портър - Научи ме да обичам

— Вие веднага ми се набихте в очите. Привлекателни жени като вас обикновено не пътуват сами. Освен това не ми направихте впечатление да търсите някаква авантюра.

— Определено, не. Искам само да си почина.

— Откъде идвате и с какво се занимавате?

Дженифър му разказа за Лос Анжелис, за рекламната агенция на баща си и за своето положение в нея.

Когато три часа по-късно се появиха в пристанището, те бяха вече добри приятели. Но когато Дженифър съзря любопитното лице на Рекс Лаци да наднича от парапета на парахода, тя веднага стана закачлива. С предизвикателен интимен жест хвана Марио за ръка и започна да се изкачва по фалрепа. С удовлетворение установи внезапното изчезване на Рекс.

Дали не беше ревнив? Възможно ли беше да се е оглеждал за нея? Дали демонстрираното му спрямо нея равнодушие не е било само театър?

„Трябва най-сетне да престана да се главоболя заради него — заповяда си Дженифър. — Няма нужда да тичам след мъж, който не ме забелязва.“

Дженифър реши за днешния корабен празник да облече розовата рокля. Тя точно съответстваше на радостното й настроение и предварително се радваше на танца с Марио.

На празничната вечер Дженифър седеше на една маса с мисис Силверстон. Тя пътуваше вече за втори път, в памет на починалия си съпруг, който беше произвеждал автомобили и загинал при катастрофа.

— Вие ми напомняте толкова много за дъщеря ми, Дженифър — рече тя. — Тя ръководи сега заедно с мъжа си фабриката, и при това успешно. Радвам се, че Алейне има толкова трудолюбив мъж. Винаги е било предимство, когато една двойка има общи интереси.

— А те имат — вметна Дженифър, потискайки въздишката си.

Беше й ясно, че щеше да си спомни за Рекс. Те така хубаво биха си прилягали, ако Рекс не се беше оказал толкова упорит. С него би могла да обсъжда всички проблеми и биха били приказен екип. Може би нещата биха се оправили, но тя самата обърка всичко отново.

Рекс беше също в залата. Дженифър отдавна го бе зърнала. С него беше червенокосата му сътрапезничка и когато видя с какво нежно внимание обръща загорялото си лице към нея, й се искаше да крещи от ревност.

„В живота ми има сигурно някакво проклятие — помисли си мрачно Дженифър. — Непрекъснато се влюбвам в неподходящи мъже. Рекс Лаци не беше ли подобен тип на Патрик Норт? Тъмноруси къдрици и сини очи изглежда ми действат като наркотик — мислеше тя. — Накрая обаче всички тези мъже се оказват плейбои, за които верността не е нищо друго, освен думи.“

Когато представлението на сцената завърши и оркестърът засвири за танц, Антъни веднага дойде да я покани.

— Джени, можеш ли да се погрижиш за Лу? — прошепна й той: — Не ми харесва. След като поспахме днес следобед, тя припадна и когато я попитах, да не би да е морска болест, изпадна в истеричен плач. Не можеш ли да разбереш какво й е? Ти си най-добрата й приятелка. Сигурно ти се доверява повече. Но ти изобщо не се отбиваш при нас. Даже отказа да седнеш на масата ни. Лу много се засегна от това.

— Глупости, Антъни! Лу не може изобщо да се засегне от това — бурно възрази Дженифър. — Тя толкова се радваше на това пътуване с теб, че аз просто не исках да бъда излишна. Мислех, че поне веднъж Лу ще поиска да се наслади да има само теб. Около вас винаги има толкова много хора.

— Това пътуване трябваше да стане вторият ни меден месец — усмихна се Антъни. — Лу е все още такова дете! Дали не се дължи на това, че толкова рано е загубила баща си? Нали ще поговориш с нея? Аз наистина се тревожа.

Дженифър би разсеяла тревогите му само с една дума, но бе дала клетва на Лу. Тя обеща на Антъни да говори с нея утре при сутрешната гимнастика на палубата.

Понеже мисис Силверстон не се надяваше да се намери танцьор на нейната възраст, се сбогува приятелски с Дженифър и се оттегли.

Тази вечер Дженифър съвсем не скучаеше. Кавалерите се скъсваха да канят на танц привлекателната блондинка с розовата рокля. Когато най-после Марио имаше възможност да танцува с нея, се засмя:

— Изглежда добре се забавляваш, Джени. Харесва ли ти вечерта?

— Празникът е чудесен! Но след танца с теб приключвам. Стана вече късно. Нямам намерение да проспя прекрасното утро на борда.

— Защо не се поразходим малко по палубата? — предложи Марио. — Свежият въздух ще ни се отрази добре.

Корабът пътуваше спокойно. Небето беше светло от блясъка на звездите. При плувния басейн се бяха събрали младежи. Един от тях свиреше на китара. Той изпълняваше „Евъргрийн“ и напомни болезнено на Дженифър за една друга щастлива вечер. „Целувката си е целувка“ свиреше той и Дженифър видя мислено приятелски настроения пианист, видя и Рекс, който я държеше в обятията си при танца. Нима всичко това наистина беше минало?