Мери Портър - Научи ме да обичам

— На следващото кръстовище трябва да завиеш наляво.

Колелата на колата вдигаха облаци пясък. Бедният пейзаж с необработени полета изглежда се простираше чак до хоризонта.

— Не трябваше ли да стигнем отдавна до морето? — гласът на Рекс Звучеше дрезгаво от погълнатия прах. — Имам чувството, че пътуваме с часове. Ако продължим да се носим така безцелно, рискуваме да пропуснем отпътуването на кораба.

Дженифър се засмя.

— Изглеждаш така, сякаш с часове си пренасял въглища!

— Мислиш ли, че ти изглеждаш по-добре?

— Ако знаех само колко кавгаджийски си настроен, бих тръгнала с Лу и Антъни — Дженифър въздъхна и погледна картата. — Все някога трябва да стигнем до морето. Нали се намираме на остров.

Рекс не пророни нито дума, което трябваше да означава, че презира такива наивни отговори.

Настроението му рязко се подобри, когато след половин час достигнаха до прекрасен безлюден плаж. Бързо захвърлиха дрехите си и скочиха в освежителните води на прилива.

Тюркоазната вода беше кристалночиста. Виждаха се миди, преливащи в цветовете на дъгата пъстри риби и други малки животинки, също като в аквариум. Те устроиха пикника си в сянката на една кралска палма. Физиономията на Рекс светна, когато видя какви съкровища вади от хладилната чанта Дженифър. Там имаше студена печена кокошка, малки хапки с апетитни салати, хрупкав бял хляб и даже шише вино, с което Рекс веднага утоли жаждата си.

— Откъде имаш всички тези вкуснотии? — попита той кротко.

— Откъде ли? Харесах се на шефа на корабните готвачи — Дженифър премълча, че Марио беше доставил хладилната чанта заедно със съдържанието й. Вероятно тогава Рекс не би се присъединил към обяда. Така обаче заедно опитваха от вкуснотиите. При това погледът му винаги се спираше на голите й гърди, които потрепваха възбуждащо при всяко нейно движение.

— Трябва ли да седиш тук така гола? — не се стърпя накрая.

Дженифър се разсмя невинно.

— Няма никого наоколо. Да не се смущаваш? Ти също си гол.

Рекс само изръмжа нещо в отговор и се опъна върху една хавлия. Той затвори очи, твърдо решил да подремне малко, Дженифър прибра останалата храна обратно в чантата. Запали цигара и започна да се любува на силния му гръден кош. Рекс не изглеждаше да е така спокоен, както се преструваше. Като срамежливо момченце беше завил хълбоците си с кърпа и изглеждаше заспал, но Дженифър подозираше, че само й разиграва театър.

След уморителното пътуване тя се наслаждаваше на тишината наоколо. От близката джунгла се донасяха мелодичните песни на тропическите птици, прекъсвани от време на време от крясъците на папагалите. Приглушеното плискане на вълните действаше приспивно. Дженифър загаси цигарата и се наведе над Рекс. Игриво пробяга с върха на пръстите си по гръдния му кош. Дали се заблуждаваше, но й се стори, че дишането му се ускори. Все още обаче не издаваше никакъв звук.

С крайчеца на езика си обикаляше около плътно затворената му уста, докато галещите й ръце се спускаха все по-надолу по мускулестите му бедра.

— Не — промърмори Рекс, все още държейки се прилично. Но и не се съпротивляваше на ласките й и нададе дълбока въздишка. Сякаш по принуда разтвори устните си за възбуждащата игра на езика й. Като насън отговори на страстната й целувка.

Минаха секунди.

Изпълни я сладка възбуда. Топлината на деня я обгръщаше и караше кръвта й да се движи по-бързо. Дженифър му махна кърпата и се наведе изпълнена с желание над него. Тя усети как тялото му потрепери, когато се долепи до него и той вече не можеше да крие от нея растящата си възбуда.

Когато се сля с него, той нададе глух стон. Още веднъж се опита да се освободи от прегръдката на ръцете й. Но беше вече късно. Предателското му тяло се нагоди към дивия ритъм на бедрата й. Кръвта шумеше в ушите му и той имаше чувството, че никога не би завършило напрегнатото удоволствие, ако той, обхванат от екстаз, не допринесе за щастието им.

Безмълвно се гледаха, с все още замъглени от преживяното удоволствие очи. Дженифър се отпусна до него. Тя дръпна върху двамата голямата хавлиена кърпа и се сгуши, до него. Сърцата им биеха възбудени в отглас на преживяното удоволствие.

И двамата заспаха едновременно.

Лу лежеше на леглото и гледаше как се преоблича Антъни. Тя се чувстваше като разглобена след продължителния излет сред привлекателната и с дива романтика природа на Мартиника.

Антъни погледна загрижен младата си жена.

— Чувстваш ли се по-добре, скъпа? Защо не ме погледнеш? Можем да отидем в бара и да изпием по едно освежително кампари. Семейство Чандлерс сигурно ни очаква.