Мери Портър - Научи ме да обичам

„Искам отново да го имам! — мислеше тя, завладяна от спомените си. — Не мога да повярвам, че между нас всичко е свършило. Все още обичам Рекс, вероятно ще го обичам винаги. Даже и да не е точно мъжът на мечтите ми, той е мъжът, когото искам. Той е единственият мъж, когото обичам.“

— Ти се умълча много. Джени — рече тихо Марио. — Къде витаеш в мислите си?

Докато се разхождаха по палубата, тя му разказа за нещастната си любов с Рекс. Сигурно признанието й прозвуча и като своеобразно предупреждение за младия офицер. Не беше ли той на път да се влюби в нея? След като Дженифър му разказа всичко така откровено, Марио я разбра. Той даже се чувстваше малко поласкан, че тази изискана, интелигентна жена го дари с доверието си.

— Ти трябва да поговориш с него, Джени — посъветва я той. — Сигурно очаква от теб само някоя дума на помирение.

— Тогава защо не ми го покаже? — възрази тя. — Аз ли трябва да направя първата крачка?

— Трябва, ако все още изпитваш нещо към него. Не забравяй, че неправилно си го подозирала. Защо просто не го помолиш за извинение?

— Не мога.

— Опитай. Все пак ти си сгрешила.

Дженифър въздъхна.

— Представях си всичко много лесно. Въобразявах си, че е достатъчно Рекс само да ме види, за да се озове отново в прегръдките ми. Оказа се, че съм се излъгала. Какво очаква от мен? Да му падна на колене?

— Какво очаква от теб, трябва сама да откриеш — Марио се засмя тихо и постави ръка на раменете й. — Впрочем от тази разходка очаквах нещо друго, а не признание, че обичаш друг.

— Разочарован ли си сега от мен?

— Напротив, намирам за чудесно, че беше така откровена с мен. С моята работа се запознавам с много жени. Много от тях са само едно повърхностно приключение. Ти си нещо друго, Джени. С теб наистина може да се разговаря като с приятел. На теб мога да кажа, че има едно момиче в Маями, което винаги ме очаква, когато се завърна от пътуване. Случайно и тя се казва Джени. Не е ли забавно?

— Тази Джени трябва да е много щастлива да има приятел като теб. — Бяха стигнали до каютата на Дженифър и тя го целуна по челото. — Лека нощ, Марио.

— Лека нощ, Джени — Марио я прегърна бързо и целуна нежно по устата.

Джени чу как наблизо изшумоля някой. Потискайки смеха си, тя влезе в каютата си. Дали Рекс беше наблюдавал сцената на сбогуване? Типично за него да се крие в тъмнината и да наблюдава тайно другите.

На сутрешната гимнастика Лу само присъстваше, а след това разправяше, че напълно е изтощена от напрягането. Тя седна заедно с Дженифър до плувния басейн и си поръча портокалов сок. Дженифър избра минерална вода. На хоризонта се виждаше вече бреговата ивица на Гваделупа. Само след няколко часа щяха да са в нейното пристанище.

— Лицето ти съвсем не е в тон с ослепителната слънчева светлина, Лу! — погледна я внимателно Дженифър. — Докъде си стигнала с признанието си? Снощи останах с впечатлението, че Антъни все още не подозира нищо.

— Исках още вчера предпазливо да му кажа, даже симулирах припадък. Всеки чувствителен мъж веднага би разбрал какво ми има. Но Антъни само мислеше, че страдам от морска болест. Аз и морска болест!

— Все пак имаше възможност да говориш откровено с Антъни.

— Направих го. „Антъни — рекох, — може би не съм болна от морска болест, а съм бременна.“ А той само каза мрачно: „Недей да викаш дявола, детенце!“ — Лу поклати възбудено глава. — Тази връзка на дявола с нашето дете ме шокира така, че аз не намерих повече думи.

— И това според теб е „казване“ — подразни я Дженифър. — Ако искаш, веднага ще доведа Антъни.

— Само ще стане още по-лошо. Не, трябва сама да събера смелост, за да му кажа. За съжаление и тази вечер няма да има възможност. Поканени сме на вечеря с капитана, а той харесва филмите на Антъни и аз знам още отсега, че те непрекъснато ще говорят за тях.

— Не става дума за конкретния ден — укори я Дженифър. — След няколко острова би могла да намериш възможност.

— Когато стигнем до Мартиника, ще кажа на Антъни.

— Защо точно на Мартиника?

— Името е толкова хубаво. Ако бебето е момиче, може да го наречем. Жози, на името на кралица Жозефина, която е прекарала там младите си години.

Дженифър се разсмя.

— Ти си много сладка, Лу! А ако бъде момче, как ще го назовеш тогава?

— Джо, естествено. — Лу се присъедини към смеха на Дженифър. Никога досега не й се бе удавало да остане тъжна за дълго време. — Докъде стигна с Рекс? Според мен доста е често с червенокосата. Къде остана бойният ти дух, Дженифър? Вярваш ли, че най-подходящата рецепта да спечелиш отново Рекс, е да флиртуваш с корабните офицери?