Майкъл Конъли - Смъртта е моят занаят

Но това не бяха отговори на въпросите. Те представляваха дребни детайли от една далеч по-сложна личност, за която можеха само да гадаят. Спомних си веднъж какво ми беше казала Рейчъл. Че цялата работа била все едно да се опитваш да събереш счупено огледало. Всяко късче отразява частица от субекта. Но ако субектът се раздвижи, същото Прави и отражението му.

Останах в Лос Анжелес. Един хирург от Бевърли Хилс закърпи ръката ми и сега вече ме наболява едва след напрегнатата работа с компютъра.

Наел съм къщичка сред възвишенията и при хубаво време виждам водите на Тихия океан как блестят от слънцето. При лошо време гледката е потискаща и аз държа щорите пуснати. Понякога нощем чувам воя на койотите, които се давят едни други в Никълс Каньон. Тук е топло и още нямам желание да се връщам в Колорадо. Редовно се чувам с мама, татко и Райли, по-често дори, отколкото когато бях там; но тамошните призраци ме плашат повече от тукашните.

Официално съм в отпуск. Грег Глен иска да се върна при тях, но аз още се въздържам с отговора си. Вече мога да си позволя. Сега съм известен журналист — Лари Кинг вече ме кани в „Найтлайн“, а Грег иска да ме запази за вестника. Така че засега съм в безплатен и безсрочен отпуск, докато си напиша книгата.

Агентът ми вече я продаде, също и филмовите права, за повече пари, отколкото бих могъл да получа в „Роки“ за десет години. Но по-голямата част от тях ще бъдат преведени в един фонд за нероденото бебе на Райли. Бебето на Шон. Не бих могъл да се оправя с такава огромна сума в сметката си, а и без това не мисля, че я заслужавам. Това са кървави пари. От първото плащане на издателя съм заделил сума, достатъчна, за да покривам разходите си в Лос Анжелес и за едно евентуално пътуване до Италия, след като приключа с първата редакция.

Защото там е Рейчъл. Хейзълтън ми каза. Когато й съобщили, че я местят от Секцията за бихейвиористични науки и изобщо от Куантико, тя си взела отпуск и заминала отвъд океана. Чакам да ми се обади, но още не го е сторила. Не смятам, че скоро ще го направи, както и не мисля, че ще замина за Италия, както веднъж ми беше предложила. Нощем призракът, който ме преследва най-често, е онова в душата ми, което ме накара да подлагам на съмнение единственото нещо, което желаех най-силно.

Смъртта е моят занаят. Вадя си хляба от нея; тя е наковалнята за професионалната ми репутация. Печеля от нея. Непрекъснато е около мен, но никога не е била толкова близо, както в онези моменти с Гладън и Бакъс, когато ми дишаше в лицето, доближила ме око до око, посягаща с костеливите си пръсти към мен.

Най-много си спомням очите им. Не мога да заспя, без Да помисля за очите им. Не за това, което видях в тях, а за онова, което отсъстваше. Отвъд тях имаше само мрак. Едно празно отчаяние, толкова привличащо, че понякога се улавям как прогонвам съня, за да мисля върху него. И когато мисля за тях, не мога да не си спомня за Шон. Моят брат-близнак. Мисля си дали е погледнал в очите на убиеца си накрая. Дали е видял онова, което аз видях. Зло, чисто и изгарящо като пламък. Още скърбя за Шон. И винаги ще скърбя. И се чудя, докато чакам Кумира нощ, кога ще видя отново онзи пламък.

Бих искал да изразя благодарността си към следните хора за тяхната чудесна работа и подкрепа.

На редактора ми Майкъл Пийч за дългата и упорита работа по ръкописа ми и на колегите му в Литъл, Браун, особено на моя приятел Том Ръш, за всичките им усилия в моя помощ. Също и на агентите ми Филип Шпитцер и Джоел Готлър, които ме подкрепиха още от момента, когато всичко беше само една идея.

На съпругата ми Линда и на членовете на семейството ми, които ми осигуриха безценна помощ, като четяха ръкописите ми и ми сочеха грешките.

По отношение на проучвателната ми работа искам да благодаря на Бил Райън и Рик и Ким Гарца за тяхната помощ и търпение, с което отговаряха на въпросите ми.

Бих искал също така да благодаря и на множеството продавачи на книги, с които се запознах през последните няколко години, насочили читателите към моите книги.

И накрая безкрайната ми благодарност към Едгар Алан По за поезията му.

© 1995 Майкъл Конъли

© 1996 Тодор Стоянов, превод от английски

Michael Connelly

The Poet, 1995

Сканиране, разпознаване и редакция: ???

Публикация:

LITTLE, BROWN AND COMPANY

© 1995 by Michael Connelly

© „Megachrom“ — Петър Христов, оформление на корица, 1996

© ИК „БАРД“ ООД, 1996

МАЙКЪЛ КОНЪЛИ

СМЪРТТА Е МОЯТ ЗАНАЯТ