Майкъл Конъли - Смъртта е моят занаят

Кимнах.

— Не се гордея с постъпката си — каза тя. — Особено сега.

— Всеки има неща, с които не се гордее, Рейчъл. Те обаче се случват. Нищо не би могло да ги спре.

Тя не каза нищо.

— Тръгвам, Рейчъл. Надявам се нещата да се развият благоприятно за теб. Надявам се и един ден да ми се обадиш. Ще чакам.

— Сбогом, Джак.

Протегнах ръка към нея. Проследих с длан очертанията на брадичката й. Очите ни се срещнаха за миг. Отдръпнах се и излязох.

Той лежеше сгушен в мрака на тунела за отводняване при урагани и почиваше, съсредоточил се върху овладяването на болката. Знаеше, че инфекцията е плъзнала по тялото му. Раната беше дребна като поражение, проходна нищо и никаква рана, разкъсала горния абдоминален мускул при преминаването на куршума, но беше инфектирана и той чувстваше как отровата сладостно пълзеше по тялото му, нашепвайки му мисли да се отпусна и да заспи.

Загледа се към дъното на тъмния тунел. Някъде отгоре се процеждаше слаба светлина. Той се подпря на хлъзгавата стена и с усилие се изправи на крака, поемайки пак напред. Само един ден, мина му през ума. Изкарай първия ден и ще се справиш и през останалите. Това беше мантрата, която неспирно си повтаряше през цялото време.

В известен смисъл това му бе донесло облекчение. Въпреки болката и глада облекчението беше взело връх. Край на неестественото разделение. Край на фасадата. Бакъс вече не съществуваше. Беше останал само Кумирът нощ. А Кумирът нощ щеше да триумфира. В сравнение с него всички други бяха нищожества, които не можеха да сторят нищо, с което да го спрат.

— НИЩО!

Гласът му отекна в тунела сред мрака и се стопи. Притиснал ръка към раната си, той се запъти напред.

В края на пролетта един инспектор по канализациите от градската управа откри човешки останки в един тунел, търсейки източника на неприятни миризми, предизвикал оплакванията на живеещите наблизо.

По останките бяха открити неговите документи за самоличност, значката му от ФБР и дрехите му. Откритото тяло, или поне това, което беше останало от него, се намираше върху бетонния под на една подземна пресечка на два отводнителни канала. Причината за смъртта остана неизвестна поради силно напредналия стадий на разлагане, усилен от влагата в гъмжащия от микроорганизми канал и допълнен от действията на бродещи подземни хищници. Медицинският експерт откри нещо подобно на проходна рана и едно счупено ребро в прогнилата плът, но никакви остатъчни частици от куршум, който да докаже със сигурност, че е била причинена от Рейчъл.

Що се отнася до самата идентификация, там работата също беше двусмислена. Действително бяха открити значката, документите му за самоличност и дрехите, но нищо друго, което да доказва със сигурност, че това са останките на специалния агент Робърт Бакъс Младши. Животните, нападнали тялото — ако това изобщо са били животни — бяха изгризали изцяло долната челюст и онази част от горната, съдържаща евентуалния мост, който би го идентифицирал.

За мен това беше достатъчно. За останалите — също. Брад Хейзълтън ме повика, за да ми съобщи всички тези факти. Осведоми ме, че бюрото официално е приключило със случая, но въпреки това има пуснати хора, които продължават да го търсят. Неофициално. Според него някои хора гледали на откритието в тунела като на нищо Друго, освен кожа, която Бакъс е оставил след себе си, вероятно някакъв бездомник, с когото се е сблъскал в тунелите. Сподели, че според него Бакъс е жив и здрав. Напълно споделях мнението му.

Брад Хейзълтън ми каза, че макар и официалното търсене на Бакъс да е приключило, изследването на психологическите му мотивации продължават. Агентите прекарали три дни в кооперацията му, която се намирала близо до Куантико, но не открили нищо, което да напомни за втория му живот. Никакви сувенири от убийствата, никакви изрезки от вестниците със съобщения за тях, нищо.

Излязоха наяве само дребни подробности. Един баща-перфекционист, който никога не жалел пръчката. Маниакалната пристрастеност към чистотата; спомних си бюрото му в Куантико и как беше оправил календара, след като бях станал. Връзка, прекъсната години по-рано от бъдещата му съпруга, която разказала на Брас Доран, че той настоявал тя да взема душ непосредствено преди и след като са правили любов. Приятел от колежа, който отишъл при Хейзълтън и му разказал, че веднъж Бакъс бил споделил пред него, че когато като дете подмокрял чаршафите, баща му го заключвал с белезници към тръбите в банята; факт, отречен с негодувание от Бакъс Старши.