Майкъл Конъли - Кръв

Той ги поведе към тоалетната и им показа как да използват педала, за да пускат водата. Забеляза, че Грасиела гледа към таблицата с температурата. Тя посочи графата за четвъртък.

— Имал си треска, така ли?

— Лека треска. Мина ми.

— Какво каза лекарката ти?

— Още не съм й съобщил. Сега съм добре.

Грасиела го погледна със смесица от загриженост и раздразнение. Маккейлъб разбра колко важно за нея е той да остане жив. Не искаше последният подарък на сестра й да отиде напразно.

— Не се тревожи — каза Маккейлъб. — Добре съм. Тогава ми се наложи малко повече да обикалям. После поспах доста време и треската премина. Оттогава ми няма нищо.

Реймънд си повдигна крачола и попита:

— А ти къде спиш?

Маккейлъб бързо погледна към Грасиела и се обърна към стълбите преди тя да забележи, че лицето му е започнало да се изчервява.

— Елате, ще ви покажа.

Когато се върнаха в трапезарията, Маккейлъб показа на Реймънд как разгъва масата в единична койка. Обяснението му очевидно задоволи момчето.

— Е, хайде да видим какво сте донесли — каза Маккейлъб.

Според уговорката Грасиела трябваше да приготви обед, а той да се погрижи за вечерята. Щяха да обядват сандвичи с морски продукти.

— Как разбра, че тези сандвичи са ми любимите?

— Не знаех — отвърна Грасиела. — Но са любими и на Реймънд.

Маккейлъб протегна ръка, отново погъделичка момчето и то се изкикоти.

— Е, докато Грасиела приготвя сандвичите, защо не дойдеш да ми помогнеш да събера нещата? Очаква ни голям риболов!

— Страхотно!

Докато водеше момчето към кърмата, той погледна към Грасиела и й намигна. На палубата Маккейлъб подари на Реймънд пръта и макарата, които бе купил. Когато разбра, че са за него, момчето се вкопчи в подаръка, сякаш беше спасително въже. Това натъжи Маккейлъб. Той се зачуди дали в живота на детето някога е имало мъж.

Маккейлъб вдигна поглед и видя, че Грасиела е застанала на отворената врата. Нейните очи също бяха тъжни.

Маккейлъб показа на Реймънд как да спусне мрежата, за да извади примамката. Изсипа няколко мрежи със скариди и сепия в кофата и предаде тази задача на момчето. После влезе в каютата, за да донесе кутията с такъмите и още два пръта за себе си и Грасиела.

Вътре Грасиела се приближи до него и го прегърна.

— Това беше много мило от твоя страна — каза тя. — Много мило.

— Струва ми се, че аз получавам повече от него.

— Той е толкова развълнуван — рече Грасиела. — Виждам го. Няма търпение да улови нещо. Надявам се да успее.

Тримата минаха по главния кей, покрай магазините и ресторанта, после пресякоха паркинга и стигнаха до централния канал на доковете. Тук имаше чакълена пътека, която ги отведе до началото на канала и вълнолома, продължаващ стотина метра навътре в океана. Внимателно се придвижваха между огромните гранитни плочи, докато стигнаха към средата.

— Това е моето, тайно място, Реймънд. Мисля, че трябва първо да опитаме тук.

Възражения нямаше. Маккейлъб остави такъмите си и започна да ги приготвя. Скалите все още бяха влажни от нощния прилив. Маккейлъб беше взел хавлиени кърпи и обиколи, като търсеше равно място. Отвори кутията с такъми, извади тубичка с плажно масло и я подаде на Грасиела. После подготви стръвта. Реши да сложи на въдицата на Реймънд сепия, защото смяташе, че това е най-добрата примамка.

Петнайсет минути по-късно те бяха хвърлили въдиците си във водата. Маккейлъб бе научил момчето как да хвърля своята и да оставя макарата отворена, за да позволи на сепията да плува по течението.

— Какво ще хвана? — попита Реймънд.

— Не зная. Тук има много риба.

Момчето подскачаше с пръта си от камък на камък в тревожно очакване и надежда.

— Трябваше да си взема фотоапарата — прошепна Грасиела.

— Следващия път — отвърна Маккейлъб. — Видя ли това?

В далечната мъгла можеха да се различат синкавите очертания на остров.

— Каталина ли е?

— Да.

— Странно. Не мога да свикна с мисълта, че си живял на остров. Как се е случило, че семейството ти се е оказало там?

— От Чикаго са. Баща ми бил бейзболист. Една пролет — през петдесет и първа година — имали проверочен мач с „Къбс“. Често идвали на Каталина на пролетни тренировки. Семейство Ригли били собственици на „Къбс“ и на по-голямата част от острова. Затова идвали тук. Баща ми и майка ми се влюбили още в гимназията. Оженили се и той имал възможност да излезе срещу „Къбс“. Дошъл тук, но не го включили в отбора. Обаче мястото му харесало. Постъпил на работа при Ригли. И майка ми се преместила при него.