Майкъл Конъли - Кръв

— Какво значение има дали си знаела или не?

— Тук става дума за сблъсък на интереси, нали така?

— Не. Не за сблъсък. Ако питаш мен, това е мотивация. Аз искам да пипнем онзи тип повече от вас. Безпокои ли те нещо друго? Заради Ноуан ли е?

— Не, не е заради това. Още снощи ти казах, че ще поема отговорността. Капитанът вече ми се накара, но продължавам да смятам, че е трябвало да го направим.

— Добре. Аз също.

Последва колебливо мълчание. Маккейлъб все още мислеше, че тя иска да му каже още нещо, затова изчака.

— Виж, просто недей да се изхвърляш, става ли? — рече Уинстън.

— Какво искаш да кажеш?

— Не съм сигурна. Не зная какво замисляш. И не искам да се тревожа заради тази твоя „мотивация“, както я наричаш.

— Разбирам те. Виж, Джай, през цялото време ти повтарям, че ако постигна нещо, то си остава за вас. Не съм променил мнението си.

— Добре тогава.

— Чудесно.

Той вече се канеше да затвори, когато чу гласа й.

— Между другото, днес пратих куршума на твоя човек. Ще го получи утре, ако работи в събота. Ако не, в понеделник.

— Добре.

— Ще ми съобщиш, ако открие нещо, нали?

— Той първо ще съобщи на теб. Ти му пращаш куршума.

— Не продавай на краставичар краставици, Тери. Той е твой човек, ще ти се обади. Само се надявам, че веднага след това ще се свърже и с мен.

— Ще се погрижа.

Маккейлъб отново понечи да затвори, но тя продължи.

— Какво ще правиш днес?

Въпросът го свари неподготвен.

— Ами… не зная. Не съм сигурен къде ще отида. Бих искал да разпитам свидетелите по случая Глория Торес, но Аранго ясно ме заплаши, ако се опитам да го сторя.

— И какво ти остава?

— Не зная. Мислех си днес просто да се помотая на яхтата, може би пак да прегледам докладите и записите, да видя дали няма да изскочи нещо. Първия път ги прегледах набързо.

— Май ще прекараш доста скучен ден. Почти също толкова гаден, колкото и моят.

— Пак ли си в съда?

— Иска ми се да бях. В петък съдът почива. Това означава, че ще трябва да си свърша писмената работа. Да наваксам. И най-добре да започвам. Доскоро, Тери. Не забравяй какво ти казах. Съобщавай новините първо на мен.

— Дадено.

Уинстън най-после затвори и Маккейлъб отново се отпусна на леглото, притиснал телефона до корема си. След напразни опити да си спомни сънищата от предишната нощ Маккейлъб вдигна слушалката, свърза се с телефонни услуги и взе номера на спешното отделение в „Холи Крос“.

Попита за Грасиела Ривърс. Трябваше да чака почти цяла минута. Когато се обади, гласът й звучеше отсечено и припряно. Очевидно беше попаднал в неподходящ момент. Едва не затвори, но реши, че тя може да е разбрала кой я търси.

— Ало?

— Извинявай. Трябва да съм прекъснал нещо.

— Кой се обажда?

— Тук е Тери.

— А, Тери, здрасти. Не, не си ме прекъснал. Просто си помислих, че нещо се е случило с Реймънд. Обикновено не ме търсят тук.

— Тогава извинявай, че те разтревожих.

— Няма нищо. Да не си болен? Направо не можах да позная гласа ти.

Грасиела насилено се засмя. На Маккейлъб му се стори, че тя се срамува.

— Лежа по гръб — отвърна той. — Правила ли си го някога, когато си звъняла в службата си, за да съобщиш, че си болна? Нали разбираш, гласът ти звучи, сякаш наистина си болен.

Този път смехът й беше искрен.

— Не, никога не съм го опитвала. Ще трябва да го запомня.

— Естествено. Това е добър съвет. Можеш да се възползваш от него.

— Е, какво има? Как вървят нещата?

— Ами разследването не се развива много добре. Вчера си мислех, че сме попаднали на нещо, но после малко забоксувахме. Днес ще преосмисля положението.

— Добре.

— Потърсих те, защото си мислех за утре. Ще доведеш ли Реймънд, за да го заведа на скалите.

— На скалите ли?

— На вълнолома. Мястото е чудесно за риболов. Сутрин често ходя там и винаги има хора с въдици.

— Ами, откакто онази вечер си тръгнахме, Реймънд постоянно приказва за това. Така че имах намерение да дойдем. Стига да искаш и ти.

Маккейлъб се поколеба, като си помисли за Болотов. Но искаше да види Грасиела и момчето. Изпитваше нужда да ги види.

— Може би трябва да го отложим — накрая каза тя.

— Не! — Призракът на Болотов изчезна от мислите му. — Искам да дойдете. Ще прекараме чудесно. Ще мога да се реванширам за вечерята, която трябваше да приготвя предишния път.

— Добре тогава.

— И непременно трябва да останете. Има много място. Две каюти. А и масата в трапезарията може да се разгъне и да се използва като трето легло.