Майкъл Конъли - Кръв

Това, разбира се, беше в противоречие с часа 22:41:37, който се виждаше на записа от магазина в началото на стрелбата.

Маккейлъб отново прегледа докладите, като се надяваше, че е пропуснал някоя страница, на която е обяснено това несъответствие. Не откри нищо. Забарабани с пръсти по масата. Погледна си часовника и видя, че е почти пет. Едва ли щеше да открие някой от детективите.

Отново проучи хронологичната възстановка, която бе съставил, в опит да открие обяснение за противоречието. Вниманието му привлече второто обаждане в телефонната централа. Елън Тейф, свидетелката, чула изстрелите, беше позвънила по мобифона си в 22:43:21 ч., за да съобщи за стрелбата и й бяха отговорили, че вече са известени.

Маккейлъб се замисли. Детективите бяха използвали нейните показания, за да отнесат убийството към 22:40 ч., самото начало на новините. Но тя бе телефонирала едва след като полицията вече е имала информация за престъплението. Защо беше забавила съобщението си с повече от две минути? И изобщо бяха ли я питали дали е видяла Добрия самарянин?

Маккейлъб бързо прегледа купчината доклади, докато откри писмените показания на Елън Тейф. Бяха напечатани на една страница и подписът й стоеше под пет сантиметра текст. Нямаше нито дума за това колко време след като е чула изстрелите, е телефонирала в полицията. Пишеше, че според нея пред магазина със сигурност са били паркирани два автомобила, макар че не можеше да определи какви точно, нито пък дали вътре е имало някого.

Той погледна данните за свидетелката. Тейф бе трийсет и пет годишна, омъжена. Живееше в Нортридж и работеше като заместник-директор във фирма за набиране на персонал. По времето на изстрелите тя се прибирала вкъщи от кино на „Топанга плаза“. Бяха отбелязани домашният и служебният й номер. Маккейлъб отиде при телефона и позвъни в службата й. Отговори му секретарка, поправи произношението му на фамилното й име и каза, че тъкмо се готвела да си тръгне.

— Тук е Елън Тейф — разнесе се в слушалката женски глас.

— Здравейте, госпожо Тейф. Вие не ме познавате. Казвам се Маккейлъб. Разследвам онова убийство на „Шърман Уей“ отпреди два месеца. Онези изстрели, които сте чули и за които сте съобщили в полицията.

Чу я да въздъхва по начин, който показваше, че обаждането я е раздразнило.

— Не разбирам, вече разговарях с детективите. От полицията ли сте?

— Не, аз… работя за семейството на жената, която е била убита. В неудобен момент ли ви търся?

— Да, тъкмо си тръгвах. Искам да изпреваря пиковия час и… и честно казано, не зная какво мога да ви кажа. Обясних всичко на полицията.

— Ще ви отнема само минута. Имам само няколко кратки въпроса. Тази жена е имала момченце. Просто се опитвам да хвана типа, който я е убил.

Отново я чу да въздъхва.

— Ще се помъча да ви помогна. Какво искате да ме питате?

— На първо място, колко време изчакахте, след като чухте изстрелите, за да позвъните в полицията?

— Не съм чакала. Веднага им позвъних. Израснала съм край оръжия. Баща ми беше полицай и понякога го придружавах на обиколките му. Бях сигурна, че пукотът, който съм чула, е от пистолет. Веднага телефонирах.

— Хм, в момента преглеждам полицейските доклади и там пише, че според вас сте чули изстрела към десет и четирийсет, но сте позвънили едва към десет четирийсети три. Не…

— Но в тези доклади не пише, че трябваше да чакам. Веднага позвъних, но попаднах на автоматично съобщение. Всички линии в полицията бяха заети и се включи автоматичното съобщение. Не зная колко време продължи. Беше вбесяващо. Но когато най-после ме свързаха, казаха, че вече знаели за изстрелите.

— Колко време според вас сте чакали?

— Току-що ви обясних, че не съм сигурна. Може би минута. Може би повече, може би по-малко. Не зная.

— Добре. В доклада пише, че сте чули изстрел и сте погледнали през прозореца към магазина. Тогава сте чули втори изстрел. Видели сте отпред два автомобила. Следващият ми въпрос е видяхте ли някого навън?

— Не. Нямаше никого. Казах го на полицията.

— Струва ми се, че щом в магазина е било светло, може да сте видели дали в колите е имало някого.

— Дори да е имало, не си спомням да съм видяла някого.

— Единият от автомобилите не беше ли джип, например „Чероки“?

— Не зная. Детективите вече ме питаха. Но вниманието ми беше насочено към магазина. Гледах покрай колите.

— Можете ли да кажете дали са били тъмни или светли на цвят?

— Наистина не зная…

— Чухте ли трети изстрел?