Майкъл Конъли - Кръв

Маккейлъб се отпусна назад и за миг се замисли. Защо не го бяха направили? Нямаше ли да извлекат някаква полза от разчета на времето или от точната последователност на събитията? Отначало не, реши той. От гледна точка на идентифицирането на убиеца това не беше от значение. И поне в началото нямаше никакъв смисъл. Но по-късно би трябвало да се направи хронологичен анализ на събитията. Маккейлъб често съветваше детективите, които му пращаха случаите си, да разработят хронологическа възстановка. Това можеше да се окаже от полза за опровергаване на алибита, за откриване на несъответствия в свидетелски показания и просто даваше по-добра представа на детектива какво точно се е случило.

Отлично съзнаваше, че е напълно свободен, докато Аранго и Уолтърс не можеха да си позволят лукса да се върнат към престъплението два месеца след неговото извършване. Може би идеята за разчет на времето просто им се беше изплъзнала сред другите ангажименти.

Маккейлъб се изправи и влезе в камбуза, за да включи кафеварката. Отново се почувства уморен, а се бе събудил едва час и половина преди това. След трансплантацията не беше пил много кафе. Доктор Фокс му бе казала да избягва кофеин, можеше да почувства трептене в гърдите си. Но искаше да довърши работата си на свежа глава. Пое риска.

Когато кафето беше готово, Маккейлъб си наля и го подсили с мляко и захар. После седна и безмълвно се укори, че търси извинение за Аранго и Уолтърс. Бяха длъжни да отделят време, да обърнат сериозно внимание на случая. Ядоса се.

Маккейлъб взе бележника и започна да препрочита свидетелските показания, като отбелязваше времето и накратко записваше какво е довело всеки свидетел на местопрестъплението. После сравни часовете от другите доклади. Трябваше му час, за да го направи и през това време, без да усети изпи още три чаши кафе. Беше разработил хронология на събитията на две страници от бележника си. Проблемът — докато разглеждаше работата си, разбра Маккейлъб — бе, че с две изключения последователността не беше точна и съдържаше явни противоречия.

22:01 ч. — край на втора смяна в печатницата на „Таймс“. Глория маркира на автомата излизането си от работа.

22:10 ч. (приблизително) — Глория излиза заедно с колежката си Анет Стейпълтън. Двете разговарят около пет минути на паркинга. Глория си тръгва със синята си хонда „Сивик“.

22:29 ч. — Глория спира на бензиностанцията „Шеврън“ на „Уинетка“ в Роскоу. Налива бензин сама и плаща на автомата с кредитна карта: 14.40 долара. Служителят Конър Дейвис си спомня Глория като редовна вечерна клиентка, която пита за резултатите от мачовете, защото той често слуша спортните предавания. Автоматът за разплащане с кредитни карти отбелязва точния час.

22:40 до 22:43 ч. (приблизително) — Елън Тейф шофира на изток по „Шърман Уей“ със свалени прозорци и когато минава покрай „Шърман маркет“, чува шум. Поглежда, не вижда нищо нередно. На паркинга има два автомобила. Рекламите на витрините не й позволяват да види какво става в магазина. Докато гледа, тя чува втори пукот, но отново не забелязва нищо необичайно. Часът е определен според твърдението на Тейф, че чула двата изстрела към началото на новините по КФУБ, които започват в десет и четирийсет.

22:41:03 ч. — неидентифициран мъж с испански акцент телефонира в полицията, съобщава за ранена жена в „Шърман маркет“, която се нуждае от помощ. Не дочаква полицията. Незаконно пребиваващ?

22:41:37 ч. — Според часовника на видеокамерата Глория Торес е застреляна.

22:41:55 ч. — Елън Тейф използва телефона в колата си, за да съобщи в полицията за вероятни изстрели. Казват й, че вече са известени. Името и телефонният й номер са предадени на детективите.

22:47 ч. — Пристига линейка, откарва Глория в медицинския център „Нортридж“. Регистрирана е смъртта на Кюнгуон Канг.

22:49 ч. — На местопрестъплението пристигат първите полицаи.

Отново прочете всичко. Знаеше, че това не е точна наука, но хронологията на събитията го безпокоеше. Според първия доклад от разследването детективите поставяха изстрелите в едноминутния период между 22:40 и 22:41 ч. Бяха използвали единствения източник, в чиято безотказна точност бяха уверени — часовникът в телефонната централа на управлението. Първото съобщение за убийството — от Добрия самарянин — беше получено в 22:41:03 ч. Този час и твърдението на Елън Тейф, че е чула изстрелите някъде след началото на новините по КФУБ бяха довели до заключението, че убийството трябва да е станало след 22:40, но преди 22:41:03 ч., когато бе телефонирал Добрият самарянин.