Майкъл Конъли - Кръв

Уинстън бе в задънена улица. И чакаше. Имаше нужда от проливането на още кръв.

Маккейлъб забарабани с пръсти по масата и се замисли за всичко, което току-що беше прочел. Бе съгласен с действията на Уинстън, но се опитваше да открие какво е пропуснала и какво друго би направил самият той. Теорията й за трите удара му допадаше и споделяше разочарованието й, че не е успяла да открие заподозрян от списъка с осемдесет и един мъже. Фактът, че повечето от тях са елиминирани заради алибито им го безпокоеше. Едва ли беше възможно толкова много боклуци с по две тежки присъди да са в състояние точно да докажат къде са били в две различни нощи? Винаги се отнасяше с подозрение към алибитата, защото не бе трудно да се измислят.

Маккейлъб престана да барабани по масата, когато се сети за нещо. Разпръсна купчината с доклади от случая Кордел. Нямаше нужда да търси, защото знаеше, че онова, за което си мисли, не е там. Беше му дошло наум, че Уинстън изобщо не е свързала географските точки от различните си теории.

Маккейлъб се изправи и слезе на кея. Бъди Локридж седеше в рубката си и кърпеше водолазен костюм.

— Хей, имаш ли работа?

— Един от милионерите иска да изстържа корпуса на яхтата му. Но ако имаш нужда от шофьор, мога да свърша неговата работа друг път. Той идва веднъж месечно.

— Не. Просто искам да зная дали имаш пътна карта. Моята е в колата и не ми се сваля платнището.

— Да, естествено. В колата е.

Локридж бръкна в джоба си, извади ключовете и му ги подхвърли. На път за форда Маккейлъб погледна към кея на милионерите. Пристаните бяха двойно по-широки и дълги, за да поберат големите съдове.

Маккейлъб се върна на яхтата си и прегледа докладите за кражбите на джипове и пистолети. Номерира всяка от кражбите и ги обозначи на съответните страници от картата. После продължи със списъка на заподозрените мъже като използва същата процедура, за да обозначи домовете и службите им. Накрая отбеляза и местопрестъпленията.

Отне му почти час. Маккейлъб изпитваше предпазлива възбуда. Едно име от списъка ясно се открояваше с връзката си с убийствата в „Шърман маркет“ и грабежа при банкомата.

Името на мъжа беше Михаил Болотов, трийсетгодишен руски емигрант, излежал две присъди в калифорнийски затвори за въоръжен грабеж. Болотов живееше и работеше в „Канога парк“. Домът му се намираше на „Десото“ близо до „Шърман Уей“, на около километър и половина от магазина, в който бяха убити Глория Торес и Кюнгуон Канг. Работеше във фабрика за часовници на „Уинетка“, недалеч от магазина. Накрая, и тъкмо това бе развълнувало Маккейлъб, руснакът работеше само на четири пресечки от жилище в „Канога парк“, от което по време на обир през декември бяха откраднали „ХК П7“. Докато четеше доклада за обира, Маккейлъб забеляза, че престъпникът е взел няколко подаръка, оставени под коледната елха, включително нов пистолет, увит като подарък от собственика на дома за съпругата му — най-подходящия подарък за Лос Анджелис. Крадецът не беше оставил улики.

Маккейлъб прочете цялата информация от службата за условно освобождаване и доклада от разследването. Болотов имаше дълго досие, макар че не се бе сблъсквал със закона след последното си освобождаване три години преди това. Беше се разписвал редовно в службата и външно не бе проявявал каквито и да било отклонения.

Двама детективи от шерифското управление, Ритенбаух и Агилар, бяха разпитали Болотов във връзка със случая Кордел. Това беше станало две седмици след грабежа при банкомата, но почти три седмици преди убийството в „Шърман паркет“ и очевидно преди Уинстън да получи списъка с кражбите на „ХК П7“. Това, предполагаше Маккейлъб, бе причината, поради която не й бе направило впечатление местоположението на жилището и работата на Болотов.

По време на разпита отговорите на Болотов очевидно бяха свалили от него всички подозрения и работодателят му беше потвърдил, че вечерта на убийството, както обикновено, е работил от два до десет часа. Той показал на детективите документацията за заплатите и картите, на които били отбелязани часовете на пристигане и напускане на работа. За Ритенбаух и Агилар това било достатъчно. Кордел бе умрял към 22:10 ч. За Болотов щеше да е физически невъзможно за десет минути да стигне от „Канога парк“ до Ланкастър — даже с хеликоптер. Двамата детективи продължили със следващото име в списъка.

— Глупости — каза Маккейлъб.

Чувстваше се възбуден. Болотов представляваше следа, която трябваше отново да се провери, независимо от служебната документация или твърденията на шефа му. Професията на този човек бяха въоръжените грабежи, а не производството на часовници. Близостта му до ключови точки, свързани с разследването, изискваше по-задълбочено внимание. Маккейлъб смяташе, че поне е открил нещо, с което може да се върне при Уинстън.