Майкъл Конъли - Ехо парк

— Какво правиш? — попита Рейчъл, вече беше слязла от колата.

Бош затръшна багажника и се изправи.

— Ще я дръпнем. Седни зад кормилото и дай напред. Бавно, защото рязкото дърпане ще скъса въжето. Хайде, Рейчъл, побързай!

Тя безмълвно се подчини, седна зад волана и включи на първа. Очите й се заковаха в огледалцето за обратно виждане, в което Бош й правеше знаци бавно да продължава напред. Въжето се опъна, вратата пропука. Бош отстъпи крачка назад и отново извади пистолета си.

Вратата се предаде с рязко пропукване — дървената плоскост изскочи на почти цял метър от рамката.

— Стоп! — изкрещя Бош, осъзнал, че вече няма смисъл да шепне.

Рейчъл натисна спирачката, но въжето си остана изпънато. Бош се претърколи под него и се вмъкна в гаража. Огледа се, но не видя никого. Пристъпи към страничната врата на микробуса, приковал очи във вратата в дъното. Товарният отсек беше празен.

Предпазливо тръгна към дъното, заобикаляше най-различни препятствия — варели, пластмасови рола, бали с хавлиени кърпи, бърсалки и друго оборудване за миене на прозорци. Очите му се насълзиха от острата миризма на химикалите.

Пантите на вратата в дъното се виждаха от няколко крачки. Това означаваше, че се отваря към него.

— ФБР! — изкрещя зад гърба му Уолинг. — Влизам!

— Чисто е! — извика в отговор Бош.

Чу я как се шмугва под изпънатото въже, но очите му останаха приковани върху вратата в дъното. Напрегнал слух, той предпазливо пристъпи към нея и завъртя топката. Беше отключено. Чак сега се обърна да погледне Рейчъл. Тя беше заела позиция за стрелба странично от вратата. Той я изчака да кимне, дръпна вратата и скочи през прага.

Озова се в тъмно помещение. Осъзна, че е отлична мишена в осветената рамка на вратата, и бързо се дръпна встрани. Над главата му висеше някаква жица. Той я дръпна и тя остана в ръката му, но въпреки това на тавана светна една гола крушка. Беше се озовал в нещо като мазе или по-скоро склад с дълбочина около три метра.

— Чисто! — извика той.

Рейчъл се стрелна напред, изправи се до него и бавно огледа помещението. Върху грубо скована работна маса бяха натрупани стари кутии от боя, инструменти и фенерчета. Вляво от вратата се виждаха четири стари велосипеда, няколко сгъваеми стола и рухнала купчина празни кашони. Стената в дъното беше изцяло от бетон, покрита с избелялото знаме, което някога със сигурност се бе развявало на пилона пред къщата. На пода стърчеше вентилатор на стойка. Перките му бяха сплескани с лепкава слуз. Сякаш някой се беше опитвал да прогони острата миризма на химикали и влага, изпълваща помещението.

— По дяволите! — изруга Бош, свали пистолета и тръгна към гаража. Рейчъл го последва.

— Провери микробуса за момичето — каза той.

Тя мина зад него, а той тръгна да огледа ключалката на вратата, през която се влизаше в къщата.

Предположенията му се оказаха верни. Вратата бе залостена с дебело резе, което можеше да се махне само отвътре. Той отиде да погледне и двойната врата на гаража. Тук също беше познал: и двете крила бяха заключени с катинари.

Замисли се. И трите врати бяха залостени отвътре, а това означаваше две неща: че или в гаража има човек, или някъде тук има таен изход, който му е убягнал от вниманието. Но това изглеждаше невъзможно, защото гаражът беше вкопан директно в склона. Не можеше да има никакъв таен изход.

Заоглежда тавана, питаше се дали няма някакъв таен проход между гаража и къщата. В този момент Рейчъл се обади от микробуса:

— Открих ролка тиксо плюс няколко използвани парчета на пода. По тях има полепнали косми.

Това беше ново доказателство, че са на прав път. Бош надникна през отворената странична врата и бръкна за телефона си. В дъното на товарния отсек се виждаше инвалиден стол.

— Изпуснали сме го — промърмори той. — Ще се обадя за помощ и ще искам екип криминалисти.

Докато чакаше телефона да улови сигнал, му хрумна нещо. Вентилаторът не беше обърнат към вратата на гаража — както би било нормално за всеки, който би искал да го проветри.

Телефонът в ръката му изпиука и го разсея. Върху екрана се изписа съобщение за есемес плюс едно пропуснато обаждане от Джери Едгар. Бош реши, че някогашният му партньор може да почака, и натисна бутона за автоматично набиране на дежурния в градската полиция. След това помоли диспечера да го свърже със специалния отряд за издирване на Рейнард Уейтс и вдигна полицай, който се представи като Фриман.

— Аз съм детектив Хари Бош. Искам да…