Майкъл Конъли - Ехо парк

— Дано да не си прав.

Бош насочи бинокъла към къщата на Фигероа Лейн. Тя си приличаше като две капки вода с останалите две — вкопана в хълма, с каменни стъпала покрай гаража на нивото на улицата. Покривът беше с червени цигли, но в сравнение с другите две фасадата беше занемарена и олющена. Канавката между гаража и къщата беше задръстена с треволяци, а пилонът в ъгъла на парцела стърчеше гол, без знаме.

Той започна да изследва прозорците, търсеше следи от живот. Дълбоко в себе си се надяваше дори на късмета да зърне Уейтс да наднича иззад някое перде.

Уолинг щракна няколко пъти с фотоапарата.

— Мисля, че няма лента — каза Бош. — Апаратът не е дигитален.

— Няма значение, правя го по навик — отвърна тя. — Изобщо не съм очаквала, че динозавър като теб ще използва дигитален апарат.

Бош понечи да отвърне нещо, но замълча и се усмихна. После отново насочи вниманието си към пустата къща. Тя беше от най-старите в квартала, построена още преди да се обръща внимание на хармонията с околната среда. Парцелът беше издълбан в склона, за да се построи един масивен гараж, а терасовидната плоча над него беше послужила за основа на едноетажната къща. По същия начин бяха издълбани и всички други хълмове около града. Това беше станало през четиридесетте и петдесетте години на миналия век, в началото на голямата урбанизация.

Очите му се спряха на малката метална платформа, разположена на стълбата между гаража и верандата. После той насочи вниманието си към стъпалата… и едва тогава забеляза железните релси и каза:

— Има релси. Явно някой от сегашните обитатели е инвалид и използва количка.

В прозорците, които гледаха към пътя, не се забелязваха следи от живот. Бош насочи бинокъла към гаража. Той имаше двойна врата със следи от някога розова боя, плюс отделна врата за достъп откъм къщата. В момента остатъците от боя бяха по-скоро сиви, а под тях се виждаха напуканите от слънцето дъски. Едното крило висеше под странен ъгъл спрямо улицата и изглеждаше неизползваемо. Задната врата имаше прозорче с перде, в горната част на двете крила също имаше малки отвори, но в момента те отразяваха слънчевите лъчи и го заслепяваха.

Зад тях се разнесе мелодичният звън на асансьора и Бош свали бинокъла. Джейсън Едгар влезе с два стола в ръце.

— Перфектно — усмихна се Бош, взе единия и го сложи с облегалката напред до панорамното стъкло. Рейчъл нагласи своя по нормален начин и попита:

— Успяхте ли да хвърлите едно око на сметките, Джейсън?

— От двайсет и една години разноските на този адрес се поемат от Джанет Саксън.

— Благодаря.

— Няма за какво.

— Страшно много ни помогна, Джери… прощавай, Джейсън — рече Бош. — За известно време ще останем тук, после си тръгваме. Тук ли да оставим столовете?

— Кажете на пропуска. Те ще ме предупредят. Столовете ги оставете.

— Благодаря.

— Успех. Дано пипнете своя човек.

Стиснаха си ръцете и Едгар тръгна към асансьора. Бош и Уолинг седнаха на столовете и насочиха вниманието си към къщата на Фигероа Лейн. Бош предложи да наблюдават на смени, но Рейчъл отказа. По същия начин реагира и на предложението му да използва бинокъла — всъщност се оказа, че телеобективът на апарата предлага по-добра гледка от него.

Така изтекоха двадесетина минути. През това време Бош изследва подробно къщата и гаража, а след това насочи бинокъла към гъстите храсталаци в горната част на терена.

— Гаражът, Хари! — възбудено прошепна Уолинг. Той бързо наведе бинокъла. Слънцето се беше скрило зад малко облаче и прозорчетата на двойната врата вече не блестяха. Зад тях се виждаше задницата на бял микробус.

— Такъв микробус е бил използван при снощното отвличане — добави напрегнато тя.

— И аз така чух.

Възбудата му рязко нарасна. В къщата на Рейнард Уейтс имаше бял микробус!

— Да вървим, Рейчъл! — Той скочи. — Присъствието на този автомобил в гаража означава само едно: Уейтс е там заедно с отвлеченото момиче!

Хукнаха към асансьорите.

Докато излизаха от подземния гараж, набързо обсъдиха възможността да извикат подкрепления. Рейчъл беше за, но Бош се колебаеше.

— Разполагаме само с белия микробус и нищо повече. Момичето може би е в къщата, но той не. Атакуваме ли при тези обстоятелства с помощта на командоси, положително ще го изпуснем. Искам да направя една последна проверка. Едва след нея можем да извикаме подкрепления, ако се нуждаем от тях.

Тези доводи му се струваха разумни, но и нейните бяха разумни.