Майкъл Конъли - Ехо парк

— Хиеронимус — изхъмка той, забил очи в служебната карта на Бош. — Хари ли ви викат?

— Да.

Мъжът се усмихна и протегна ръка.

— Джейсън Едгар. Мисля, че преди време сте били партньори с братовчед ми…

Бош също се усмихна. Щастливата случайност щеше да му осигури пълното съдействие на този човек. Премести спалния чувал под другата си мишница и здраво разтърси десницата му.

— Говорил ми е за вас. Редовно сте му предоставяли информация, свързана с ЦГВ. Много ми е приятно.

— И на мен. Какво ви води насам? Да не е терористична заплаха, след като и ФБР е тук?

— Не, не — размаха ръце Рейчъл. — Тук сме по друга работа.

— Трябва ни наблюдателен пункт, Джейсън — каза Бош. — Интересува ни една къща в Ехо Парк, оттатък магистралата. Няма как да се доближим до нея. Помислихме си, че можем да го направим от вашия покрив или някоя стая на горните етажи…

— Знам какво ви трябва — отвърна Едгар. — Елате.

Влязоха в един от асансьорите и началникът на охраната използва специален ключ за петнадесетия етаж. Обясни им, че в момента тече ремонт на цялата сграда, но етаж по етаж. На петнадесетия нямало никого, стаите били опразнени и готови за предстоящото преустройство.

— Разполагайте се свободно и си намерете най-доброто място за наблюдателен пункт.

— Къде си служил? — попита Бош.

— Морски пехотинец, операция „Пустинна буря“ и цялата останала бъркотия. Това е причината да се откажа от полицията: дойде ми до гуша от бойни действия. Докато тук съм от девет до пет, работата е спокойна и никакъв стрес. Разбираш какво искам да кажа, нали?

Бош не разбираше, но въпреки това кимна. Асансьорът спря, вратата се плъзна встрани. Озоваха се в огромно остъклено помещение. Едгар ги поведе към широките прозорци, които гледаха към Ехо Парк.

— Всъщност каква е целта на наблюдението?

Бош очакваше този въпрос и отдавна си беше подготвил отговор.

— Подозираме, че една от къщите насреща се използва като транзитен пункт за бегълци. Искаме да надникнем вътре и да видим какво става. Разбираш, нали?

— Естествено.

— Можете да ни помогнете и с още нещо — подхвърли Уолинг.

Бош се обърна към нея. Любопитството му не беше по-малко от това на шефа на охраната.

— С какво? — попита Едгар.

— Можете ли да проверите във вашия компютър кой плаща сметките?

— Никакъв проблем. Ще го направя веднага след като се уверя, че сте настанени удобно.

Бош одобрително кимна. Предложението на Рейчъл беше умно. Задачата не само щеше да им разкара Едгар от главата, но и можеше да им предостави някои доста интересни сведения за къщата на Фигероа Лейн.

Двамата с Рейчъл отидоха до северната, изцяло остъклена стена на етажа и загледаха онази част на Ехо Парк, която се простираше непосредствено оттатък магистрала 101. Бош не беше очаквал да се окажат толкова далеч, но въпреки това имаха отлична гледка към квартала. Обърна се към Рейчъл и се зае да й разяснява топографията.

— Онова там е Фигероа Терас. — Посочи с пръст. — А Фигероа Лейн започва от трите къщи горе, на завоя.

Тя кимна. Въпросните три къщи бяха единствените на Фигероа Лейн. Гледани отгоре и отстрани, приличаха на внезапно хрумване от страна на предприемача, решил да ги построи на склона след завършването на уличната мрежа.

— Коя е номер 710?

— Добър въпрос — въздъхна Бош, пусна спалния чувал на пода и измъкна бинокъла. Огледът на трите къщи отне известно време, тъй като никъде не се виждаха номера. В крайна сметка успя да открие един, изписан върху черния контейнер за смет. Беше 712. Логиката сочеше, че номерата нарастват нагоре по склона.

— Онази вдясно трябва да е 710 — промърмори той.

— Ясно.

— Значи това е адресът, така ли? — обади се Едгар. — Фигероа Лейн 710?

— Точно така.

— Ясно. Отивам да проверя за какво става въпрос. Ако някой случайно ви попита какво търсите тук, кажете му да ми позвъни на 338.

— Благодаря, Джейсън.

— Няма проблем.

Едгар тръгна към асансьорите, но Бош се сети нещо и го спря.

— Нали стъклата са тонирани, Джейсън? И отвън не се вижда нищо?

— Точно така. И гол да застанеш пред тях, пак никой не може да те види. Но това важи само за през Деня. Вечерно време нещата се променят, заради осветлението.

— Благодаря.

— Ще ви донеса столове.

— Идеално.

Рейчъл изчака потеглянето на асансьора и иронично подхвърли:

— Е, така ще можем дори да седим, докато сме голи.

— Тоя май знае всичко по въпроса от собствен опит. — Бош се ухили.