Майкъл Конъли - Ехо парк

— Какво те притеснява, Хари? След като още тогава са разполагали с отпечатъците му, най-вероятно името не е фалшиво.

— Може би. Но в този щат има достатъчно случаи на погрешна полицейска регистрация, при които даден комплект отпечатъци вървят с фалшиво име. Ами ако истинското му име все пак е Саксън, а на компютъра излиза псевдоним? Имали сме такива случаи.

— Защо тогава е запазил псевдонима? — засече го Райдър. — Уейтс има полицейско досие, логично е да се обяви за Саксън или всеки друг, чието име е чисто.

— Добър въпрос, на който нямам отговор — призна Бош. — Но все пак мисля, че трябва да го проверим.

— Добре де, няма проблем. Както и да се казва, този тип е зад решетките. Ей сега ще пусна в Гугъл Рейнард Лисицата.

— Дай и Рейнар и Райнар. И лисугер, лисичок — всичко с лисица.

В слушалката се разнесе приглушеното потракване на клавиатурата.

— Ето го — каза след малко тя. — Има цял куп неща.

— Така каза и Уолинг.

Нова пауза.

— Според легендата имал таен замък, където подмамвал жертвите си с помощта на различни хитрости. А след това ги изяждал.

За известно време тази информация сякаш увисна във въздуха. Бош най-после я асимилира и зададе следващия си въпрос:

— Имаш ли време да пуснеш в системата и името Робърт Саксън?

— Разбира се.

В гласа на Райдър се долови колебание, но той нямаше никакво намерение да намали натиска.

— Продиктувай ми данните за самоличността, снети по време на ареста — добави тя.

— Не са у мен.

— Къде са? На бюрото ти ги няма.

— Дадох папките на агент Уолинг. Довечера ще ми ги върне. Изтегли данните от компютъра.

— Това са официални документи, Хари! Знаеш, че нямаш право да ги даваш на никого, а и ще ни трябват за утрешния разпит.

— Вече ти казах, че довечера ще ми ги върне.

— Да се надяваме. Но трябва да ти кажа нещо: пак се държиш като каубой и това изобщо не ми харесва.

— Опитвам се да задвижа нещата, Киз. Искам да сме подготвени за срещата с този човек и разчитам на Уолинг.

— Вярвам ти. Дано някой ден удостоиш и мен със същото доверие — най-вече когато предстои да вземаш решения, засягащи и двама ни.

Бузите на Бош пламнаха. Колежката му беше права. Не каза нищо — просто защото извиненията нямаше да променят нищо.

— Обади се, когато Оливас ти даде точния час на разпита — добави тя.

— Естествено.

Бош прекъсна връзката и се замисли, опитваше се да прогони смущението си от разговора с Райдър. Трябваше да се съсредоточи върху всичко, което беше останало извън следствието. След малко набра номера на Оливас.

— Утре, в десет сутринта — отвърна агентът на въпроса му за времето на разпита. — Гледай да си точен.

— Не трябваше ли ти да ми се обадиш? — заядливо изръмжа Бош. — Да не би да разчиташ на телепатичните ми способности?

— Научих го току-що — спокойно отвърна Оливас. — Ти просто ме изпревари със секунди.

Бош не прие извинението и все така рязко попита:

— Къде?

— В прокуратурата. Уредихме да го докарат от ареста, ще го разпитаме тук, на място.

— Там ли си в момента?

— Да. Имаме малко работа с Рик.

Бош замълча.

— Нещо друго? — нетърпеливо попита Оливас.

— Да. Имам един въпрос — бавно каза Бош. — Къде е мястото на партньора ти в тая работа, Оливас? Имам предвид Колбърт.

— В момента е на Хаваите. Ще се върне другата седмица. Ако следствието се проточи дотогава, ще се включи и той.

Бош се запита дали Колбърт изобщо има представа какво се случва в момента и знае ли, че изпуска дело, което може да се окаже превратно за кариерата му. Не познаваше добре Оливас, но и беглите впечатления бяха достатъчни, за да не изключи вероятността този човек да търси славата единствено за себе си.

— Значи в десет? — попита той.

— Да, в десет.

— Нещо друго, което трябва да зная?

Беше любопитен да разбере какво прави Оливас в прокуратурата, но нямаше как да го попита направо.

— Всъщност има още нещо, при това доста деликатно. С Рик вече го обсъдихме…

— Какво е то?

— Познай с какво се занимавам в момента.

Бош изсумтя. Този тип щеше да му създава ядове. Познаваше го по-малко от едно денонощие, но вече знаеше, че никога няма да го хареса.

— Нямам представа, Оливас. Ти ми кажи.

— Чета твоите съчинения по случая Жесто. Ставаше въпрос за т.н. „следствена хронология“ — списъка на предприетите следствени действия по дата и час, отразяващ абсолютно всички действия на детективите — от огледа на местопрестъплението до проведените разпити на свидетели и телефонни контакти с медиите. Обикновено тази хронология се пишеше на ръка, с всевъзможни съкращения и поправки, много от които се нанасяха ежедневно. След плътното запълване на съответния лист текстът се преписваше на машина върху т.н. Формуляр 51, който вече ставаше достатъчно четлив, за да се използва в съда. Иначе казано — да е нещо като справочник за всички участници в евентуален съдебен процес — заседатели, прокурори, адвокати и съдии. Унищожаването на ръкописните бележки беше възможно едва след попълването на Формуляр 51.