Майкъл Конъли - Ехо парк

Бош зарея поглед в нищото и си представи как се появява на този политически форум и пита Ървинг с какво полицейските му качества го правят подходящ за общински съветник.

От унеса го извади полицейски автомобил без отличителни знаци, който спря непосредствено до колата му. От него слезе Рейчъл Уолинг — с тъмни панталони и жакет, под който имаше кремава блузка. Тъмно-кестенявата й коса се спускаше свободно към раменете. Изглеждаше отлично и Бош неволно си спомни за онази нощ във Вегас.

— Здравей, Рейчъл.

— Здравей, Хари.

Не знаеше дали да я прегърне и целуне, или просто да й стисне ръката. Онази нощ във Вегас наистина беше прекрасна, но след нея дойде и денят в Ел Ей, на задната веранда на къщата му, когато нещата се разпаднаха още преди да започнат.

Тя го извади от колебанието, като леко го докосна по рамото.

— Нали щеше да поръчаш?

— Щях, ама е затворено. Едва ли ще отворят преди пет. Искаш ли да отидем някъде другаде?

— Къде?

— Ами, не знам. Може би във „Фелипе“…

— Писнало ми е от „Фелипе“! — Тя тръсна глава. — Всеки ден обядваме там. На практика пропуснах днешния обед именно защото колегите пак отидоха там.

— Колегите от „Тактическия“?

Фактът, че ресторантът в центъра на града й беше омръзнал, недвусмислено показваше, че не работи в централата на ФБР в Уестуд.

— Ще те заведа на друго място — добави той. — А по пътя можеш да хвърлиш едно око на досиетата…

Обърна се, отвори дясната врата на колата си и вдигна папките от седалката. Изчака я да седне, тикна купчината в ръцете й и заобиколи от другата страна.

— Съвсем в стила на Стив Маккуин! — отбеляза тя: имаше предвид „Мустанг“-а.

Бош хвърли вестника на задната седалка и сви рамене:

— Просто имах нужда от промяна.

Натисна педала на газта нарочно силно, мощният мотор изрева и колата рязко потегли. Той пое по Сънсет, после зави по Силвър Лейк към Ехо Парк.

— Какво точно искаш от мен, Хари? — попита Рейчъл, докато отваряше най-горната папка.

— Искам да прегледаш тези документи и да ми кажеш впечатлението си от човека, за когото става въпрос. Утре трябва да го разпитам, а нямам представа откъде да започна. Не ми се ще аз да съм обект на манипулация, ако изобщо се стигне до такава.

— Чувала съм за него — каза Уолинг, без да вдига очи от папката. — Това е Касапина от Ехо Парк, нали?

— Наричат го Торбалана — поправи я Бош.

— Да де.

— Имам лична връзка с това дело, на по-ранен етап.

— Каква по-точно?

— През деветдесет и трета работех в Холивудското полицейско управление. Беше ми възложено следствието за едно изчезнало момиче, което и до ден днешен е в неизвестност. Мари Жесто. Навремето медиите вдигнаха доста шум по повод изчезването й. А Рейнард Уейтс — човекът, когото ще разпитам утре, предлага информация за Жесто като част от пазарлъка си с прокуратурата.

Тя вдигна глава от папката и го погледна.

— Като знам с каква страст провеждаш разследванията си, започвам да се питам дали изобщо трябва да участваш в този разпит, Хари…

— Не, нямам емоционални проблеми. Но следствието все още е мое. А страстта, за която говориш, е стандартният подход в детективската работа. И единственият.

Погледна я точно навреме, за да хване театралното извъртане на очите й.

— Говориш като гуру — подхвърли тя. — Къде отиваме всъщност?

— В Силвър Лейк има една кръчма, „Дъфи“. След пет минути сме там. Надявам се, че ще ти хареса. Но недей да водиш федералните си приятелчета там, ще й съсипят репутацията.

— Обещавам.

— Надявам се, че имаш достатъчно време.

— Нали ти казах, че пропуснах обяда? По някое време трябва да се върна в службата, защото съм поръчала някои проверки.

— Доколкото разбирам, тази служба е извън сграда-та на Федералния съд — подхвърли Бош.

— Не, ние сме извън системата — отвърна Уолинг, без да вдига глава от разтворената папка.

— В някоя от прочутите тайни квартири на ФБР, а?

— Нали знаеш отговора? „Ако ти кажа, ще трябва да те убия“…

Бош се усмихна.

— Значи няма да ми кажеш какво означава „тактически“, така ли?

— Нищо не означава. Съкращение на „Тактическо разузнаване“. Занимаваме се със събиране и анализ на информацията, която теглим от Интернет, мобилните оператори и комуникационните спътници. Доста скучна работа, да ти кажа…

— Надявам се законна.

— Поне засега.

— Звучи ми като антитерористична операция.

— С тази разлика, че по-често предоставяме информация на Бюрото за борба срещу наркотрафика и куп други неща. Миналата година например успяхме да разкрием над тридесет измами по Интернет, свързани с помощите за районите, пострадали от урагани. Както вече ти казах, ние анализираме сурова информация, която може да ни отведе навсякъде…