Майкъл Конъли - Законът на Бош

— ПАТ действат без оглед на средствата, Бош. При тях няма правила. Правилата излетяха през прозореца на 11 септември 2001 година. Страната се стъписа и позволи това да се случи. Хората гледаха войната в Афганистан, когато шефовете сменяха правилата. Всичко е съсредоточено върху националната сигурност и останалото е на заден план. Включително Марти Геслер. Мислиш ли, че шефовете се занимават с този случай, защото е изчезнал агент? Изобщо не им пука за това. Смятат, че има и нещо друго. И дали ще разберат, или не какво се е случило с нея, няма значение за тях. Но за мен не е така.

Линдъл гледаше право напред. Вече разбирах малко по-добре какво става. ФБР му бяха казали да не се занимава със случая. Това можеше да спре него, но аз бях детектив на свободна практика. Линдъл би ми помогнал, ако можеше.

— Нямаш представа какъв интерес имат в това разследване, така ли?

— Никаква.

— Но искаш аз да продължа.

— Ако го повториш, ще отрека. Но отговорът ми е да. Искам да бъда първият ти клиент, смотаняк.

Включих на скорост и потеглих към Уестуд.

— Разбира се, не мога да ти платя — добави Рой. — И вероятно повече няма да мога да се свържа с теб.

— Виж какво, престани да ме наричаш смотаняк и ще бъдем квит.

Той кимна, сякаш говорех сериозно и е съгласен със споразумението. Спуснахме се към крайбрежната магистрала и поехме нагоре по каньона Санта Моника, после отново по Сан Висенте.

— Какво мислиш за онова, което прочете? — обади се най-сетне Рой.

— Струва ми се, че си направил необходимото. А служителят на бензиностанцията, който я е видял онази вечер? Отхвърлен ли е като заподозрян?

— Да, проверихме го. Беше чист. Бензиностанцията е оживена и той е бил там до полунощ. Записан е на камерата на охраната. И не е излизал от будката, след като тя се е отбила и после е потеглила. Алибито му за времето след полунощ също е проверено.

— Нещо друго от видеозаписа? Не видях нищо в папката.

— Не. Записът е безполезен, освен че я показваше, и това беше последният път, когато я видях.

Линдъл погледна през стъклото. Бяха минали три години, а той още беше влюбен в Марта Геслер. Трябваше да запомня това и да пресея през тази призма всичко, което Рой казваше и правеше.

— Има ли шанс да видя всички материали от разследването?

— Никакъв.

— Деветият етаж?

Той кимна.

— Дойдоха, извадиха чекмеджето и ги взеха. Повече няма да ги видя. Вероятно няма да ми върнат и проклетото чекмедже.

— Защо те не ме сплашиха, а накараха теб?

— Защото те познавам. Но предимно защото ти не трябва Да знаеш за тях.

Кимнах и завих по Уилшир. Сградата на ФБР се видя в Далечината пред нас.

— Виж какво, Рой, не знам дали между двете неща има връзка. Говоря за Марта Геслер и случилото се в Холивуд. Анджела Бентън. Марта се е обадила за нещо по този случай, но това не означава, че между двете престъпления има връзка. Има други улики, които ще проследя. Тази е само една от тях. Разбираш ли?

Линдъл отново погледна през стъклото и измънка нещо, което не чух.

— Какво?

— Никой не я наричаше Марта, докато не изчезна. После във вестниците и по телевизията започнаха да я наричат така, Тя мразеше името Марта.

Кимнах, защото нямаше какво друго да направя. Влязох в служебния паркинг и спрях до площадката пред входа на сградата.

— Може ли да ти се обаждам на номера, който беше в папката?

— Да, по всяко време. Но първо се увери, че телефонът ти не се подслушва.

Замислих се за това. Линдъл огледа площадката, сякаш преценяваше дали е безопасно да слезе.

— Ходиш ли често в Лас Вегас? — попитах го.

Той отговори, без да ме поглежда — не откъсваше очи от площадката и прозорците на сградата.

— Винаги когато имам възможност. Но трябва да се дегизирам. Много хора там не ме харесват.

— Убеден съм.

Работата му под прикритие и разследването на екипа ми бяха довели до ареста на една важна фигура от подземния свят и на повечето й подчинени.

— Видях съпругата ти в Лас Вегас преди месец — каза той. — Играеше карти. Мисля, че беше във „Фламинго“. Пред нея имаше прилична купчина чипове.

Познавах Елинор Уиш от онзи случай в Лас Вегас. И тогава се бях оженил за нея.

— Бившата ми съпруга. Но не те попитах за това.

— Знам.

Явно доволен от видяното, Линдъл отвори вратата и слезе от колата. После ме погледна и зачака да кажа нещо. Кимнах.

— Ще поема случая ти, Рой.

— Е, значи може да ми се обаждаш по всяко време. И се пази, смотаняк.

Усмихна се лукаво и затвори вратата преди да успея да кажа нещо.