Майкъл Конъли - Законът на Бош

Багажникът на колата бил празен и вътре нямало улики къде е Геслер или какво се е случило. Куфарчето с преносимия й компютър, който била взела от службата, също било изчезнало.

Експертизата на цялата кола не бе открила доказателство за нечиста игра. Никъде не бе записано, че Геслер е излетяла с някой самолет от международното летище на Лос Анджелис. Агентите бяха проверили полетите в летищата Бър-банк, Лонг Бийч, Онтарио и Ориндж Каунти. Тя не фигурирала в нито един списък с пътници.

Беше установено, че Геслер е носила карта АТМ, две кредитни карти за бензин, „Американ Експрес“ и „Виза“. В нощта на изчезването си бе използвала картата от „Шеврън“, за да купи бензин и диетична кока-кола от бензиностанция на Сепулведа Булевард, близо до музея „Гети“. Квитанцията показваше, че в 20:53 е взела дванайсет галона безоловен бензин. Резервоарът на колата й побираше максимум шестнайсет галона.

Покупката беше важна, защото показваше, че Геслер е Минала по обичайния си маршрут от Уестуд до Шърман Оукс по време, съответстващо на напускането на работното й място. Касиерът в „Шеврън“ бе разпознал Геслер на снимка като Редовна клиентка, купила бензин в нощта на 19 март. Била привлекателна жена и той я познавал и помнел. Казали, че не е необходимо да пие диетична кока-кола, и Геслер изглеждала доволна от комплимента.

Този факт беше важен поради няколко причини. Първо, ако Геслер бе отивала от Уестуд към международното летище, където по-късно бе намерена колата й, беше малко вероятно да е пътувала на север през прохода Сепулведа, за да си купи бензин. Летището се намираше на югозапад от сградата на ФБР, а бензиностанцията — на север.

Второто важно нещо беше, че картата й „Шеврън“ бе използвана още веднъж същата вечер на бензиностанция на магистрала 114 в северната част на окръга. С картата бяха купени двайсет и девет галона бензин, повече, отколкото можеше да побере резервоарът на колата на Геслер. Магистрала 114 беше главният път към пустинните райони в североизточната част на окръга и основен маршрут за камиони.

Последен, но не и по важност, беше фактът, че никоя от картите на Геслер не бе намерена, нито използвана отново.

В докладите, които прегледах, нямаше обобщение или извод. Следователят — Линдъл — ги бе взел и запазил за себе си. Никой агент не пише доклад със заключение, че колегата му е мъртъв. Никога не казваш очевидното и винаги говориш за изчезналия агент в сегашно време.

Но от онова, което прочетох, ми стана ясно какъв би трябвало да е изводът. След като Геслер бе наляла бензин в прохода Сепулведа, някой я бе спрял и отвлякъл. Тя едва ли щеше да се върне. Вероятно бяха блъснали колата й отзад и Геслер бе отбила край пътя, за да види каква е повредата и може би да поговори за застраховката с другия шофьор.

Случилото се след това не беше известно. Но вероятно е била отвлечена насила, а колата й е била оставена на паркинга за дълъг престой на летището — ход, гарантиращ, че ще бъде намерена чак след няколко дни. Така следата щеше да изстине, а паметта на потенциалните свидетели да избледнее.

Втората покупка на бензин беше любопитна. Дали беше грешка — следа, водеща по посока на отвличането на агентката? Или заблуда, умишлен ход от страна на похитителите, за да насочат разследването в погрешна посока? А количеството на купения бензин повдигаше друг въпрос. Що за превозно средство издирваха, когато резервоарите на повечето коли не побираха толкова много бензин? Влекач? Пикап? Микробус?

Но каквото и да бе станало, Геслер бе изчезнала. Папката съдържаше кратките обобщения на тридневното претърсване на пустинята в североизточната част на окръга. Операцията беше все едно да търсиш игла в копа сено, но трябваше да бъде извършена. И се бе оказала безрезултатна.

Агентите бяха огледали и вероятните маршрути, които Геслер би използвала през прохода Сепулведа по пътя си за дома. Проходът минаваше през планина Санта Моника. Южният склон предлагаше няколко възможности за избор, а северният — мрежа от преки пътища, направени през петдесет години натоварено движение. Агентите бяха пътували по тези шосета и бяха търсили свидетели на инцидент със син форд „Таурус“ и сцена на катастрофа, която да изглежда обикновена, но всъщност да е място на отвличане на федерален агент.

Но не бяха открили нищо.

В прохода Сепулведа бяха ставали подобни престъпления. Синът на популярния комик Бил Козби бе ограбен и убит една нощ преди няколко години. А през последното десетилетие няколко жени бяха отвлечени и изнасилени, като едната бе наръгана с нож, след като бе отбила от пътя, когато колата й била блъсната отзад или се бе повредила. Не се смяташе, че тези инциденти са дело на един и същ човек. Но проходът привличаше престъпниците с хълмовете, криволичещите пътища и анонимността си. Там не се налагаше да чакат дълго. Проходът беше една от най-оживените пътни артерии в света.