Майкъл Конъли - Законът на Бош

— Преди около три години. Беше голяма новина.

Очите на Линдъл показаха, че умът му работи. Той пресмяташе и проверяваше дати. Това ми напомни, че трябва да си направя график на разследването. Информацията беше твърде разпокъсана.

— Каква е преобладаващата теория за Геслер? Мъртва ли е, или жива?

Линдъл погледна папката на масата и поклати глава.

— Не мога да отговоря на този въпрос, Хари. Не си ченге и нямаш право да знаеш. Ти си просто човек без работа, който не може да забрави значката и пистолета, и слухтиш. Не мога да те включа в това.

— Добре. Тогава отговори ми на един въпрос. И не се тревожи. Няма да кажа на никого.

Той сви рамене. Отговорът му щеше да зависи от въпроса.

— Днешното ми обаждане ли беше първата връзка, на която попаднахте между случая с парите за филма и Геслер?

Линдъл отново сви рамене. Изглеждаше изненадан от въпроса. Сякаш очакваше нещо по-трудно.

— Не съм казал, че има връзка — отговори той. — Но обаждането ти наистина беше първото нещо, което се появи. И точно заради това искаме да не се бъркаш и да ни оставиш да проверим как стоят нещата. Остави това на нас, Хари.

— Чувал съм го и преди. Мисля, че пак от ФБР ми го казаха.

Рой кимна.

— Не се конфронтирай с нас. Ще съжаляваш.

И преди да кажа нещо, стана, бръкна в джоба си и извади пакет цигари и жълта пластмасова запалка.

— Ще сляза долу да изпуша една цигара. Имаш пет минути да обмислиш нещата и да си спомниш какво си забравил да ми кажеш.

Приготвих се да възразя, но забелязах, че Линдъл се обръща и тръгва към вратата, без да вземе папката. Рой излизаше да пуши нарочно. Искаше да я прочета.

В същия миг осъзнах, че ни записват. Думите му бяха за официалния протокол или за агента, който слушаше разговора. Линдъл ми предоставяше шанс.

— Не бързай — казах му. — Трябва да помисля за много неща.

— Шибана федерална сграда. Трябва да сляза чак долу.

Той отвори вратата, обърна се към мен и ми намигна. В мига, в който вратата се затвори, вече примъквах папката към себе си и я отварях.

На папката бе написано името на Марта Геслер. Извадих тетрадката си и го записах най-отгоре на празна страница, после прелистих папката, за да видя какво ми е оставил Линдъл. Предположих, че разполагам най-много с петнайсет минути, за да прегледам материалите от разследването.

Първо имаше празен лист с телефонен номер. Реших, че е сложен специално за мен, затова го сгънах и го пъхнах в джоба си. Останалото бяха доклади за разследването с името и подписа на Линдъл, който фигурираше там като служител в отдел „Професионална отговорност“, вариантът на ФБР на отдел „Вътрешни разследвания“.

Докладите бяха за безследното изчезване на специален агент Марта Геслер на 19 март 2000 година. Датата беше важна за мен, защото знаех, че Анджела Бентън бе убита в нощта на 16 май 1999 година. Геслер бе изчезнала десетина месеца по-късно, горе-долу по същото време, когато се бе обадила на Дорси за серийния номер на банкнотата.

Според материалите от разследването по време на изчезването си Геслер бе работила не като полеви агент, а като криминален анализатор. Отдавна бе прехвърлена от отдел „Банкови обири“, където работеше с бившата ми съпруга, в отдел „Кибернетика“. Геслер се занимаваше с разследвания на престъпления в Интернет и правеше компютърни програми за проследяването на криминални схеми. Предположих, че програмата, за която ми бе казал Крос, е свързана с тази задача.

Вечерта на 19 май 2000 година Геслер бе излязла от работа в Уестуд след тежък ден. Колегите й помнеха, че е била там най-малко до осем и половина. Но явно така и не бе стигнала до дома си в Шърман Оукс. Не беше омъжена. Изчезването й бе установено едва на другия ден, когато не бе отишла на работа и не бе отговорила на обажданията по телефона и пейджъра. Неин колега отишъл в дома й, но никой не отворил. Вътре било разхвърляно, но после агентът решил, че двете й кучета, обезумели от глад и липса на внимание, са вилнели цяла нощ. Забелязах, че агентът, направил това откритие, е бил Рой Линдъл. Не бях сигурен дали това означава нещо. Може би като агент от отдел „Професионална отговорност“ е бил изпратен да провери как е колежката му. Въпреки това аз записах името му под нейното в тетрадката си.

Личният автомобил на Геслер „Форд Таурус“, модел 1998 година, не бил намерен до къщата. Осем дни по-късно го открили на паркинг за дълъг престой на международното летище на Лос Анджелис. Ключът бил оставен върху една от задните гуми. На задната броня имало четирийсет и пет сантиметрова драскотина и единият стоп бил счупен. Агентът пишеше, че повредите са нанесени скоро.