Майкъл Конъли - Мъртво вълнение

— Никъде. Нужно е невъобразимо съвпадение, за да…

И млъкна, когато я осени. Просветление. И шок. Най-после разбираше накъде клони Бош.

— В началото на миналата година с партньора ми посетихме семейство Кент, за да ги предупредим. Искаш да кажеш, че това хвърля подозрението върху мен, така ли?

Хари поклати глава.

— Казах „той“, не забравяй. Ти не си дошла тук сама.

Очите й припламнаха гневно.

— Това е смехотворно. Няма начин. Не мога да повярвам, че…

Ала не довърши — мислите й се натъкнаха на нещо, на някакъв спомен, който разклати доверието и лоялността към партньора й. Детективът се възползва от това и попита:

— Какво?

— Нищо.

— Казвай де!

— Виж, послушай съвета ми и не излагай на никой тая твоя теория — упорстваше Рейчъл. — Имаш късмет, че първо я сподели с мен. Защото така приличаш на някой маниак, който преследва отмъщение. Нямаш доказателства, мотив, инкриминиращи показания, нищо. Само тая измислица, дето си я изсмукал от… от един йогистки плакат.

— Никое друго обяснение не съответства на фактите. И имам предвид фактите от случая. А не факта, че на Бюрото, Вътрешна сигурност и останалите федерални власти много би им се искало това да е терористичен акт, за да оправдаят съществуването си и да отклонят критиката от други свои провали. Противно на онова, което ти се ще да си мислиш, доказателства има, има и инкриминиращи показания. Ако подложим Алиша Кент на детектор на лъжата, ще се увериш, че всичко, което е казала на мен, на теб и на вашия велик специалист по разпитите, е лъжа. Тя е истинският велик специалист. Само че по манипулирането.

Уолинг се наведе напред и заби поглед в пода.

— Благодаря, Хари. Тоя велик специалист по разпитите, с когото постоянно се подиграваш, случайно съм аз.

Бош зяпна.

— Уф… ами… такова, извинявай… ама това няма значение. Въпросът е, че тя е царица на лъжите. Излъгала е за всичко и сега, когато я разкрихме, лесно ще я изобличим.

Рейчъл стана и отиде до прозореца. Щорите бяха спуснати, но тя си направи пролука с показалец и се загледа към улицата. Хари виждаше, че размишлява над думите му.

— Ами свидетелят? — без да се обръща, попита тя. — Чул е убиеца да извиква: „Аллах“. Нима искаш да кажеш, че и той е съучастник? Или че случайно са знаели за него и това е било част от голямата им манипулация?

Бош предпазливо се прокашля. Гърлото му пареше и говореше трудно.

— Не, предполагам, това просто показва, че човек чува каквото му се иска. Признавам, аз също не съм велик специалист по разпитите. Хлапакът ми каза, че чул убиецът да вика нещо, когато дръпнал спусъка. Не бил сигурен, но му прозвучало като „Аллах“, и това естествено си пасваше с нещата, които си мислех тогава. Чух каквото ми се искаше.

Уолинг пак седна и скръсти ръце. Хари най-после зае стола точно срещу нея.

— Но откъде свидетелят може да знае, че е извикал убиецът, а не жертвата? — попита той. — Намирал се е на повече от петдесет метра от площадката. Било е тъмно. Откъде може да знае, че Стенли Кент не е извикал последната си дума, преди да го екзекутират? Името на жената, която е обичал? Защото е умрял, без да разбере, че го е предала тъкмо тя.

— Алиша.

— Точно така. Все пак и двете думички започват с „Ал“, нали?

Рейчъл въздъхна и се наведе напред. Въздишката беше добър знак. И показваше на Бош, че напредва.

— Спомена „първите вързалки“. Какво имаш предвид? — попита тя.

Хари кимна и й подаде папката с фотографиите от местопрестъплението. Беше запазил най-хубавото за накрая.

— Разгледай снимките. Какво виждаш?

Рейчъл разтвори папката и запрелиства съдържанието й. Снимките показваха главната спалня в дома на семейство Кент от всички ъгли.

— Това е главната спалня. Пропускам ли нещо?

— Да.

— Какво?

— Въпросът е какво не виждаш. Не се забелязват дрехи. Тя ни каза, че й наредили да седне на леглото и да се съблече. Какво трябва да си помислим: че са й позволили да си прибере дрехите, преди да я завържат ли? Че са я оставили да ги закачи в дрешника? Обърни внимание на последната снимка. Тя е от имейла, който са пратили на Стенли Кент.

Уолинг прерови фотографиите, стигна до разпечатката на имейла и съсредоточено се вторачи в нея. Бош видя, че в очите й проблясват пламъчетата на разбирането.

— Сега какво виждаш?

— Халата — развълнувано отвърна агентката. — Когато я оставихме да се облече, тя отиде да вземе халата от дрешника. На фотьойла нямаше халат!

Той кимна и двамата започнаха да обсъждат различни елементи от случая.