Майкъл Конъли - Мъртво вълнение

— Дханурасана — прочете Бош.

Уолинг го стрелна с очи, после сведе поглед към изображенията.

— Ще ми обясниш ли най-после какво става?

— Алиша Кент се занимава с йога. Видях рогозките в домашния им фитнес.

— И аз ги видях. И какво от това?

— Забеляза ли светлото петно на стената, останало от картина, календар или пък плакат, който впоследствие е бил свален?

— Да.

Хари потупа плаката.

— Басирам се, че като идем там, ще пасне точно. Гонзалвес го е намерил при цезия.

— И какво означава това?… Ако наистина пасва точно.

— Означава, че разследваме едно почти идеално престъпление. Алиша Кент е замислила да убие мъжа си и ако Дигоберто Гонзалвес случайно не се беше натъкнал на подхвърлената улика, така й нямаше да я разкрием.

Уолинг поклати глава.

— Айде бе, Хари. Искаш да кажеш, че се е сговорила с международни терористи да убият съпруга й в замяна на цезия, така ли? Не мога да повярвам, че изобщо ти се връзвам. Трябва да се върна на местопрестъплението.

Тя погледна в огледалата, готвеше се да направи обратен завой. Вече се движеха по Лейк Холиуд Драйв и след две минути щяха да стигнат при къщата.

— Не, карай нататък. Почти стигнахме. Алиша Кент се е сговорила с някой, обаче не с терорист. Изхвърленият цезий го доказва. Ти сама заключи, че няма начин Моби и Ел Файед да са го откраднали само за да го изхвърлят. И какво ти говори това? Че не е било кражба. Всъщност е било убийство. Цезият е само за отклоняване на вниманието. Също като Рамин Самир. А Моби и Ел Файед? И те са част от същия план. Плакатът ще го докаже.

— Как?

— Дханурасана, люлеещият се лък.

Бош повдигна плаката и й показа йогистката поза в долния ъгъл. Представляваше жена, изпънала ръце назад и стиснала глезените си, така че тялото й образуваше лък. Изглеждаше като завързана с ръце и крака отзад.

Уолинг отново насочи вниманието си към пътя, но след малко пак погледна плаката.

— Ще отидем в къщата да видим дали съвпада с петното на стената — продължи Бош. — Ако съвпадне, значи тя и убиецът са го свалили, защото не са искали да рискуват да го видим и да го свържем със случилото се с нея.

— Малко е вероятно, Хари. Нищожно малко.

— Не и ако го поставиш в контекста.

— Което ти естествено си способен да направиш.

— Веднага щом отидем в къщата.

— Надявам се, че ключът още е у теб.

— Естествено.

Рейчъл зави по Ероухед Драйв и настъпи газта. На следващата пряка обаче намали и отново поклати глава.

— Това е смехотворно. Тя ни даде името Моби. Няма начин да е знаела, че терористът е в страната. И после, собственият ти свидетел твърди, че убиецът е извикал „Аллах“, когато е дръпнал спусъка. Как може…

— Дай да видим дали плакатът пасва. Ако съответства на петното, ще ти обясня всичко. Обещавам. Ако не, ще престана да… да те занимавам с това.

Тя отстъпи и продължи до къщата на Кент в мълчание. Отпред вече нямаше кола на ФБР. Бош предположи, че всички налични сили са хвърлени на мястото, където бяха открили цезия.

— Слава Богу, че няма да се наложи пак да се справям с Максуел — пошегува се той.

Уолинг дори не се усмихна.

Хари слезе с плаката и папката, в която носеше снимките от местопрестъплението. Отключи вратата с ключа на Стенли Кент и отидоха в домашния фитнес. Застанаха от двете страни на правоъгълното светло петно, Бош разви плаката и с нейна помощ го изпъна върху стената. Постерът точно покриваше петното. Нещо повече, следите от скоч съвпадаха с парчетата лепенка, останали върху хартията. За Бош вече нямаше никакво съмнение. Плакатът, намерен от Дигоберто Гонзалвес в боклукчийска кофа на Кауенга, определено идваше от домашното йогистко студио на Алиша Кент.

Рейчъл пусна своя ъгъл на постера и тръгна към вратата.

— Ела в хола. Нямам търпение да чуя обяснението ти.

Той нави плаката и я последва. Тя се настани на същия фотьойл, на който преди няколко часа беше седял окованият Максуел. Хари остана прав срещу нея.

— Опасявала се е, че плакатът ще я изобличи — започна Бош. — Че някой проницателен агент или детектив ще види люлеещия се лък и ще си помисли: „Тая жена се занимава с йога, сигурно е способна да понесе да чака вързана така, идеята може да е била нейна, може да е участвала в отклоняването на вниманието“. Затова не са си позволили да рискуват. Плакатът е трябвало да изчезне. И е отишъл в кофата заедно с цезия, револвера и всичко останало, което са използвали. Освен ски маските и фалшивата карта — тях са ги подхвърлили заедно с колата при дома на Рамин Самир.