Майкъл Конъли - Мъртво вълнение

— Тя е велика престъпница — саркастично подметна Уолинг.

Това не го смути. Знаеше, че ще успее да я убеди.

— Ако накараш твоите хора да проверят в кофите, ще намерят и останалото — заглушителя от шише кока-кола, ръкавиците, първите вързалки, всичко…

— Първите вързалки ли?

— Ами да. Ще стигна и до тях.

Рейчъл продължаваше да го наблюдава скептично.

— Дано, защото в тая история има огромни дупки, мой човек. Ами името Моби? Ами това, че убиецът е извикал „Аллах“? Ами…

Бош вдигна ръка.

— Потрай малко. Жаден съм. Пресъхна ми гърлото от толкова приказки.

И тръгна към кухнята: беше видял бутилки вода в хладилника, докато претърсваше къщата.

— Искаш ли нещо? — извика през рамо.

— Не. Къщата не е наша, да не си забравил?

Хари отвори хладилника, извади шише вода и изпи половината, застанал пред отворената врата. Прохладният въздух също му подейства добре. Затвори вратата, ала после мигновено отново я отвори. Беше забелязал нещо. На горната лавица имаше пластмасова бутилка гроздов сок. Взе я и я разгледа. Помнеше, че когато претърсваше чувала със смет в гаража, бе намерил хартиени кърпи, изцапани с гроздов сок.

Поредната част от пъзела си идваше на мястото. Остави шишето в хладилника и се върна в хола, където Рейчъл очакваше обяснението му. Той пак остана прав.

— Добре, кога сте записали на видео терориста, известен като Моби?

— Какво общо…

— Отговори на въпроса ми, моля те.

— На дванайсети август миналата година.

— Ясно, дванайсети август. И какво, в Бюрото, а и във всички служби, свързани с вътрешната сигурност, е била обявена някаква тревога, нали така?

Агентката кимна и каза:

— Обаче не веднага. Минаха почти два месеца, докато анализите на записа потвърдят, че наистина са Насър и Ел Файед. Аз написах бюлетина. Излезе на девети октомври.

— Питам от чисто любопитство: защо не го разгласихте публично?

— Защото имахме… всъщност не мога да ти кажа.

— Току-що ми каза. Трябва да сте имали свой човек или пък сте смятали, че тия двамата може да се появят някъде и да ги поставите под наблюдение. Ако бяхте разпространили публично съобщение, те просто щяха да се покрият.

— Ако обичаш, би ли продължил с обяснението си?

— Разбира се. Значи бюлетинът излиза на девети октомври. И това е денят, в който се оформя планът за убийството на Стенли Кент.

Уолинг седеше със скръстени на гърдите ръце и мълчаливо го наблюдаваше. На Бош му се стори, че усеща накъде клони разказът му и че това не й харесва.

— Най-лесно е да започнем от края и да се движим отзад напред — продължи той. — Алиша Кент ви е дала името Моби. Откъде може да го е знаела?

— Чула е единият от похитителите да се обръща към другия с това име.

Хари поклати глава.

— Не, само така ви е казала. Но ако ви е излъгала, откъде може да го е знаела? Дали е съвпадение, че ви дава прякора на човек, чието присъствие в страната е потвърдено само половин година по-рано — и при това тъкмо в Лос Анджелис? Съмнявам се, Рейчъл. Вероятността е почти нулева.

— Добре, значи твърдиш, че името й го е дал някой от Бюрото или от друга служба, където се е получил моят бюлетин.

Бош кимна и насочи показалец към нея.

— Точно така. Той й е дал името, за да се „сети“ за него, когато във ФБР я разпитва вашият велик специалист. Името и планът да зарежат колата пред дома на Рамин Самир е трябвало да ни отклонят от следата и да пратят Бюрото и всички останали по дирите на терористи, които нямат нищо общо с това.

— „Той“ ли?

— Сега стигам и до него. Имаш право: всеки, който е чел бюлетина, е можел да й съобщи името. Предполагам, че до него са имали достъп много хора. Много хора само в Лос Анджелис. Как да сведем броя им само до един човек?

— Ти ще ми кажеш.

Хари отвъртя капачката и допи водата. После подхвана отново, държеше празното шише.

— Ще ги сведем до един човек, като продължим отзад напред. Къде животът на Алиша Кент се е пресякъл с някой от службите, който е знаел за Моби?

Уолинг се намръщи и поклати глава.

— При толкова широки рамки може да се е случило навсякъде. На опашката в супера или когато е купувала тор за розите си. Навсякъде.

Сега детективът я беше отвел точно там, където искаше.

— Това стеснява рамките. Къде може да се е засякла с някой, който е знаел за Моби, но е знаел също, че мъжът й има достъп до радиоактивен материал, от който би могъл да се заинтересува терористът?

Този път тя категорично поклати глава.