Майкъл Конъли: Мъртво вълнение

— А ако някога заловим тия двамата? — продължи агентката. — Може да си отричат, че са замесени в тая история, докато Осама Бен Ладен не умре в пещерата си от старост, ама кой ще им повярва, на кой му пука? Няма нищо по-находчиво от това да обвиниш терористи в престъпление, което не са извършили. Просто не са в състояние да се защитят.

Хари кимна.

— Идеалното престъпление. Единствената причина за провала му е Дигоберто Гонзалвес, защото е разровил оная боклукчийска кофа. Иначе още щяхме да преследваме Моби и Ел Файед и да си мислим, че са се укривали в дома на Самир.

— Какво ще правим сега, Бош?

Той сви рамене, но все пак отговори.

— Предлагам да им заложим класическия капан. Вкарваме ги в отделни стаи, удряме звънеца и казваме, че първият, който проговори, печели сделката. Залагам на Алиша. Тя ще се огъне и ще го издаде, сигурно ще му прехвърли цялата вина, ще заяви, че е действала под негово влияние и контрол.

— Нещо ми подсказва, че си прав. Работила съм с…

Мобифонът й започна да звъни. Тя го извади от джоба си и погледна дисплея.

— Джак е.

— Разбери къде е Максуел.

Уолинг се обади и първо отговори на няколко въпроса за състоянието на Бош — каза на Бренър, че детективът бил добре, но изгубил гласа си, защото го боляло гърлото. Хари отиде да си вземе нова бутилка вода, ала продължи да слуша от кухнята. Рейчъл уж случайно насочи разговора към Максуел.

— Ей, къде е Клиф, между другото? Исках да поговоря с него за онова сдърпване с Бош в коридора. Не ми хареса как…

Млъкна и се заслуша. Хари видя по очите й, че агентката застава нащрек. Имаше нещо.

— Кога беше това?

Партньорът й отговори и Уолинг се изправи.

— Виж, Джак, трябва да затварям. Мисля, че приключват с Бош. Ще ти се обадя веднага щом си тръгна от болницата.

После затвори и погледна Хари.

— Трудно ми е да го лъжа. Той няма да го забрави.

— Какво ти каза?

— Че наоколо имало адски много агенти, изсипали се почти всички от Бюрото, и чакали отряда за радиационна защита да си свърши работата. Затова Максуел проявил желание да отиде и вземе свидетеля от „Марк Твен“. Още не са се заели с това, защото аз отклоних първата група, която пътуваше към него.

— Сам ли е отишъл?

— Така каза Джак.

— Кога?

— Преди половин час.

— Той ще го убие!

Бош се втурна към изхода.

Този път шофираше той. По пътя за Холивуд каза на Уолинг, че Джеси Митфорд няма телефон в стаята.

В „Марк Твен“ не предлагаха такива луксове. Затова се обади на дежурния в холивудския участък и го помоли да прати в хотела патрулка, за да нагледат свидетеля. После се обади в централата, откъдето го свързаха с рецепцията на хотела.

— Алвин, тук е детектив Бош. От тая сутрин.

— А, да. Какво има, детектив?

— Някой питал ли е за Стивън Кинг?

— Ммм, не.

— През последните двайсетина минути пускал ли си някой, който да ти прилича на ченге или не е гост на хотела?

— Не, детектив. Какво става?

— Виж, искам да се качиш горе и да кажеш на Стивън Кинг да изчезва и да ме потърси по мобифона.

— Няма кой да оставя на рецепцията, детектив.

— Спешно е, Алвин. Човекът трябва моментално да се чупи. Ще ти отнеме по-малко от пет минути. Хайде, запиши си. Номерът ми е триста двайсет и три, двеста четирийсет и четири, пет-шест-три-ед-но. Записа ли?

— Да.

— Добре, давай. И ако някой друг освен мен дойде да го търси, кажи, че е напуснал, че си е взел капарото и е заминал. Хайде, върви, Алвин. Много ти благодаря.

Бош затвори и погледна Рейчъл. Изражението му показваше, че няма доверие на рецепциониста.

— Тоя тип прилича на мошеник.

Увеличи скоростта и се съсредоточи върху пътя. Тъкмо бяха излезли от Баръм и пътуваха на юг по Кауенга. Изчисли, че ако трафикът в Холивуд позволява, ще стигнат до „Марк Твен“ за пет минути. Това заключение го накара да поклати глава. Максуел имаше половин час преднина и вече трябваше да е в хотела. Зачуди се дали не се е промъкнал през задния вход и не се е добрал до Митфорд.

— Максуел може вече да е влязъл през задния вход — каза на Уолинг. — Ще мина по локалното.

— Знаеш ли, може пък да не му направи нищо — замислено каза агентката. — Може да го вземе и да поговори с него, да прецени дали е видял достатъчно на площадката, за да представлява опасност.

Хари отново поклати глава.

— Изключено. Максуел със сигурност знае, че с откриването на цезия планът му отива на кино. И че трябва да вземе мерки срещу всички възможни опасности. Първо свидетеля, после Алиша Кент.