Майкъл Конъли: Мъртво вълнение

— Алиша Кент ли? Смяташ ли, че ще се опита да й направи нещо? Та нали всичко това е заради нея!

— Това вече не е важно. Сега взима връх инстинктът за самосъхранение и тя представлява опасност. Първо прекрачва границата, за да е с нея. После пак, за да си спаси…

Бош млъкна — сърцето му се разтуптя от едно внезапно хрумване. Той изруга и щом излязоха от прохода Кауенга, настъпи газта. Прекоси трите ленти на Хайланд Авеню пред Холивудския амфитеатър и рязко направи обратен завой срещу прииждащите автомобили. Колата диво заподнася, докато се насочваше към южния изход за Холивудската магистрала. Рейчъл се вкопчи в таблото и в дръжката на вратата.

— Какво правиш, Хари?

Бош включи сирената и сините светлини, които запремигваха на предната решетка и задния прозорец.

— Казал е, че отива при Митфорд, за да отвлече вниманието! Кой представлява по-голяма опасност за Максуел? Я помисли!

— Алиша ли?

— Естествено. И сега е най-големият му шанс да я измъкне от Тактическото. Всички са на оная уличка при цезия.

Автомобилните потоци по магистралата се движеха доста бързо, а и сирената разчистваше пътя още повече. Хари предполагаше, че Максуел може вече да е стигнал в центъра — всичко зависеше от трафика.

Уолинг отвори телефона си и набра някакъв номер. Опита друг, после трети, но никой не отговаряше.

— Не мога да се свържа с никой — извика тя.

— Къде е Тактическото?

Агентката не се поколеба.

— На Бродуей. Знаеш ли къде е Кинотеатърът за един милион долара? В същата сграда. Входът е откъм Трета.

Бош изключи сирената и също отвори мобифона си. Обади се на партньора си и Ферас вдигна веднага.

— Къде си, Игнасио?

— Тъкмо се връщам в службата. Криминалистите обработиха колата за…

— Чуй ме. Зарежи всичко и ме чакай на входа на Кинотеатъра за един милион долара откъм Трета улица. Знаеш ли го?

— Какво става?

— Знаеш ли къде е Кинотеатърът за един милион долара?

— Знам, разбира се.

— Чакай ме пред входа откъм Трета улица. Ще ти обясня на място.

Затвори и пак пусна сирената.

Следващите десет минути сякаш бяха десет часа. Бош лъкатушеше между автомобилите и накрая стигна до изхода за Бродуей. Докато завиваше, изключи сирената и се спусна по склона. Бяха на три преки от целта.

Кинотеатърът за един милион долара беше построен по време, когато филмите се прожектираха във великолепни палати от двете страни на Бродуей. Само че бяха минали десетилетия, откакто там не показваха първокласно кино. Разкошната му фасада беше покрита със светлинна реклама, която известно време обявяваше религиозни кампании вместо нови филми. Сега кинотеатърът не се използваше в очакване на ремонт и продажба, а величествената някога дванайсететажна сграда над него беше заета от офиси на средно големи фирми и частни апартаменти.

— Подходящо място за секретен офис на секретно звено — подхвърли Хари. — Никой не би се сетил.

Уолинг не отговори. Пак се опитваше да се свърже с някого. После ядосано затвори мобифона си.

— Не мога да открия даже секретарката ни. Винаги излиза на обяд след един, след като агентите вече са се върнали, та в службата да има хора.

— Къде точно е офисът ви? И къде е Алиша Кент?

— Целият седми етаж е наш. В една от стаите има диван и телевизор. Оставиха я там, за да може да гледа телевизия.

— Колко души сте в отдела?

— Осем агенти, секретарката и една администраторка. Администраторката наскоро излезе по майчинство, а секретарката трябва да е на обяд. Поне се надявам. Обаче не биха оставили Алиша Кент сама. Правилникът го забранява. Все някой е останал при нея.

Детективът зави надясно по Трета и спря до тротоара. Игнасио Ферас вече ги чакаше, небрежно облегнат на волвото си комби. Пред него беше паркирал друг автомобил. Федерален. Бош и Уолинг слязоха. Хари се приближи до партньора си, а Рейчъл отиде да надникне във феберейската кола.

— Виждал ли си Максуел? — попита Бош.

— Кой?

— Агент Максуел. Оня, дето сутринта му турихме белезниците в дома на семейство Кент.

— Не, не съм виждал никой. Какво…

— Неговата кола е — каза Рейчъл.

— Игнасио, това е агент Уолинг.

— Викай ми Иги.

— Рейчъл.

Ръкуваха се.

— Добре, значи трябва да е горе — каза Хари. — Колко стълбища има?

— Три — отвърна агентката. — Той обаче сто на сто се е качил по ей това, то е най-близо.

И посочи двукрила стоманена врата на ъгъла на сградата. Бош тръгна да провери дали е заключена. Другите двама го последваха.