Майкъл Конъли - Хорът на забравените гласове

Изненадите го очакваха в другите резултати от аутопсията. Ребека Верлорън имала дълга гъста коса. Отдясно в основата на шията, под косата, патоанатомът се натъкнал на кръгло петънце от изгаряне, голямо приблизително колкото копче на риза. На пет и половина сантиметра от него имало друг белег от изгаряне, много по-малък от първия. Големият процент бели кръвни телца в кръвта около тези рани показвал, че са нанесени около, но не точно в момента на смъртта.

Докладът заключаваше, че изгарянията са причинени от зашеметител, ръчно устройство, което излъчва мощен електрически заряд и обезврежда жертвите за няколко минути или повече, в зависимост от мощността. Бош знаеше, че обикновено използването на такъв зашеметител оставя на кожата две малки и почти незабележими следи, показващи мястото на контакта. Но ако контактните точки на устройството се притиснеха неравномерно към кожата, в резултат от получилото се късо съединение по кожата често оставаха белези като тези на шията на Беки Верлорън.

В обобщението се посочваше, че по босите крака на жертвата не са открити пръст, рани или охлузвания, каквито би трябвало да се очакват, ако момичето се е катерило босо по склона в тъмното.

Бош забарабани с химикалката си по доклада и се замисли. Знаеше, че това е грешка, допусната от Грийн и Гарсия. Детективите бе трябвало да огледат ходилата на жертвата още на местопрестъплението и веднага да направят заключението, че самоубийството е инсценировка. Но не го бяха направили и бяха изгубили два дни в очакване на аутопсията след уикенда. Тези дни, плюс другите два, изгубени, защото патрулните бяха определили случая като бягство от Дома, вече даваха лоша насока на следствието. Нямаше съмнение, че детективите страшно са се забавили. Започваше да разбира, че управлението изобщо не си е изпълнило задълженията към Ребека Верлорън.

Докладът от аутопсията съдържаше и резултатите от анализа на следите от изстрела по дланите на жертвата. Докато по дясната ръка на Беки Верлорън установили такива следи, по лявата нямало нищо. Въпреки че тя си бе служила с дясната ръка, Бош знаеше, че според този анализ момичето най-вероятно не е стреляло с оръжието на убийството. Опитът — колкото и скромен да беше — и здравият разум трябваше да подскажат на детективите, че жертвата е щяла да използва и двете си ръце, за да може да държи тежкия пистолет, насочен към собствените й гърди, и да натисне спусъка. В резултат и по двете й длани щяха да останат следи.

В обобщението на аутопсията имаше още един важен момент. В резултат на огледа на тялото се оказало, че жертвата е била сексуално активна и следите по стените на матката предполагали неотдавнашен гинекологичен кюртаж за премахване на бременност. Патологът, извършил аутопсията, предполагаше, че това се е случило от четири до шест седмици преди смъртта.

Бош прочете първия обобщаващ следствен доклад, написан и включен в папката след аутопсията. Грийн и Гарсия вече бяха определили смъртта като убийство и според тяхната версия някой влязъл в спалнята на спящото момиче и го обезвредил със зашеметител. После го изнесъл от къщата, изкачил се по склона до поваления дъб, където извършил убийството и несръчно го прикрил като самоубийство, най-вероятно импулсивно и по решение в последния момент. Докладът носеше датата 11 юли, понеделник — пет дни след убийството на Ребека Верлорън.

Бош премина към протокола от анализа на оръжието. Макар че в резултат на аутопсията бяха установени повече от убедителни доказателства за инсценирано самоубийство, анализът на пистолета и балистичната експертиза още повече потвърждаваха следствената версия.

По оръжието нямало никакви други пръстови отпечатъци, освен от дясната ръка на Беки Верлорън. Фактът, че от лявата й длан нямало отпечатъци, нито каквито и да било петна, предполагал, че пистолетът грижливо е бил избърсан, преди да бъде поставен в ръката на жертвата и след това насочен към гърдите й. През това време тя най-вероятно била в безсъзнание от зашеметителя.

Намерили гилзата, изхвърлена от кол та след фаталния изстрел, на около метър и осемдесет от трупа. И по нея нямало отпечатъци и петна.

Единственото най-важно веществено доказателство на следствието било открито по време на анализа на самия пистолет. И по-точно в пистолета. Колтът бил модел Марк IV, серия 80, произведен през 1986-а, две години преди убийството. Тези оръжия имаха ударник с дълъг шип, нещо от особено значение, тъй като често „татуираха“ стрелящия, ако не ги държи правилно по време на стрелба. Това обикновено се случваше, когато оръжието се държи с две ръце и едната е прекалено високо и близо до ударника. При натискане на спусъка затворът автоматично се плъзгаше назад, за да изхвърли гилзата, а когато се върнеше в позиция за стрелба, можеше да прищипе ръката на стрелящия-обикновено между палеца и показалеца, като понякога откъсваше късче кожа и го отнасяше в оръжието. Всичко това се случваше за стотни от секундата и неопитният стрелец даже не разбираше какво го е „ухапало“.