Майкъл Конъли: Хорът на забравените гласове

Гърдите на Бош се свиха. Обзе го ужас. Знаеше накъде води това. Прат продължи, като се консултираше с бележките си.

— Мъжът, който се представил като Робърт Лайт, бил пратен да работи в затворническата кухня, защото заявил и демонстрирал, че има опит като готвач в ресторант. Сутринта се сменил с един от другите в кухнята и бутал количката с храна за арестантите, които се хранели по килиите си. Според двамата надзиратели, които присъствали на случая, когато Стодард се приближил до плъзгащото се прозорче на вратата, за да поеме подноса, Робърт Лайт се пресегнал между решетките и го сграбчил. После неколкократно го намушкал с нож, направен от подострена лъжица. Стодард получил две прободни рани в шията, преди надзирателите да спрат Лайт. Но закъснели. Сънната артерия на Стодард била прерязана и той умрял от загуба на кръв в килията си, преди да успеят да му помогнат.

Прат млъкна и зачака, ала Бош и Райдър не попитаха нищо.

— По случайност пръстовите отпечатъци на Робърт Лайт били въведени в база данните приблизително по време на убийството на Стодард — продължи началникът. — Оказало се, че затворникът се е представил под фалшиво име. Истинското му име, както вече сте се досетили, убеден съм, е Робърт Верлорън.

Бош сведе глава. Чувстваше се като ударен в корема. Затвори очи и разтърка слепоочията си. Смяташе, че в известен смисъл вината е негова. Той бе носил отговорността за Робърт Верлорън в следствието. Трябваше да го открие.

— Как ви харесва това за финал? — попита Прат.

Бош отпусна ръце и се изправи. Погледна началника.

— Къде е?

— Верлорън ли? Още е при тях. Детективите от Ван Найс са поели случая.

— Отивам там.

— Какво ще правиш? — попита Райдър.

— Не знам. Каквото мога.

И излезе. В коридора натисна асансьорния бутон и зачака. Тежестта в гърдите му не изчезваше. Знаеше, че това е от угризенията, от чувството, че не е бил готов за този случай и че неговите грешки са причина за ужасната цена.

— Ти не си виновен, Хари. Той е чакал цели седемнайсет години, за да направи точно това.

Бош се обърна. Райдър се беше приближила, без да я чуе.

— Трябваше да го открия преди това.

— Той не е искал да бъде открит. Имал е план.

Вратата на асансьора се отвори.

— Каквото и да правиш, идвам с теб — заяви партньорката му.

Хари кимна. Нейното присъствие щеше да улесни всичко. Даде й знак да се качи и я последва. По пътя надолу го обзе решителност. Решителност да продължи мисията си. Решителност да не забравя Робърт, Мюриъл и Ребека Верлорън. И обещание винаги да говори от името на жертвите.

© 2005 Майкъл Конъли

© 2005 Крум Бъчваров, превод от английски

Michael Connelly

The Closers, 2005

Сканиране, разпознаване и редакция: ???

Допълнителна корекция: Светослав Иванов, 2007

МАЙКЪЛ КОНЪЛИ

ХОРЪТ НА ЗАБРАВЕНИТЕ ГЛАСОВЕ

Американска, първо издание

Превод Крум Бъчваров

Редактор Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица „Megachrom“: Петър Христов

Компютърна обработка ИК „БАРД“ ООД: Линче Шопова

Формат 84/108/32. Печатни коли 22

ISBN 954-585-653-1

ИК „БАРД“ ООД — София 1124, „Яворов“, бл. 12-А, вх. 2. тел. 943 76 59, 943 76 89. http://www.bard.bg

Hieronymus, Inc., 2005

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3604]

Последна редакция: 2007-10-09 08:00:00