Майкъл Конъли - Хорът на забравените гласове

Мюриъл кимна пак.

— Чухте ли изстрел?

Майката на Ребека отрицателно поклати глава и издаде приглушен звук, който щеше да е вик, ако я нямаше лепенката на устата й.

— Стойте тихо — прошепна Райдър. — Ако ви махна лепенката, трябва да мълчите.

Мюриъл напрегнато закима и Киз почна да сваля лепенката. Бош се наведе към нея.

— Качвам се горе.

— Чакай, Хари — малко по-високо нареди Райдър. — Ще се качим заедно. Освободи й глезените.

Бош се подчини. Когато свърши, партньорката му отново даде знак на Мюриъл да мълчи.

— Това е учителят на Беки — напрегнато, но тихо прошепна Мюриъл. — Има пистолет.

Райдър започна да отлепва китките й.

— Знаем. Ще се справим с него.

— Какво прави? — попита майката. — Той ли е убиецът?

— Той е.

Мюриъл Верлорън въздъхна измъчено. Ръцете и краката й вече бяха свободни и детективите й помогнаха да се изправи.

— Качваме се горе — обясним Райдър. — Трябва да излезете от къщата.

И я побутнаха към изхода.

— Не мога да изляза! Той е в нейната стая. Не мога…

— Трябва, Мюриъл — строго прошепна Бош. — Тук е опасно. Идете при някой съсед.

— Не познавам съседите.

— Трябва да излезете, Мюриъл — включи се Райдър. - Тръгнете по улицата. Идват още полицаи. Спрете ги и им кажете, че ние вече сме вътре.

Избутаха я през отворената врата и я затвориха зад гърба й.

— Не го оставяйте да съсипе стаята й! — примоли се Мюриъл. — Само тя ми остана!

Бош и Райдър се върнаха в задния коридор и колкото можеха по-тихо се качиха по стълбището и заеха позиции от двете страни на вратата.

Хари хвърли поглед към Киз. И двамата знаеха, че нямат много време. Когато пристигнеше подкреплението, положението щеше да се промени. Щеше да се превърне в класическа ситуация на „самоубит“ от полицията. Сега имаха шанс да стигнат до Стодард, преди той да си тегли куршума — или да го довърши някое ченге от спецотряда.

Райдър посочи бравата. Бош внимателно се опита да я завърти и поклати глава. Беше заключено.

С помощта на условни сигнали нахвърлиха план, кимнаха си, когато бяха готови, и Бош се отдръпна в коридора и се приготви да изрита бравата. Знаеше, че трябва да го направи отведнъж. Иначе щяха да изгубят предимството на изненадата.

— Кой е? — разнесе се отвътре гласът на Стодард.

Бош погледна Райдър. Край с елемента на изненада. Той й направи безмълвен знак, че ще поеме говоренето.

— Аз съм детектив Бош, господин Стодард. Как сте?

— Не много добре.

— Да, положението май стана неовладяемо, нали?

Директорът не отговори.

— Знаете ли какво — продължи Хари. — Наистина трябва да обмислите възможността да оставите оръжието и да излезете. Имате късмет, че дойдох пръв да видя как е госпожа Верлорън. Но партньорката ми и спецотрядът скоро ще пристигнат. Човек не бива да се бъзика със спецотряда. Сега е моментът да излезете.

— Само искам да знаете, че я обичах.

Бош се поколеба. Погледна Райдър и отново насочи вниманието си към вратата. Можеше да приложи два подхода към Стодард. Да опита да получи признание още сега или да го уговори да излезе от къщата и да му спаси живота. И двата подхода бяха възможни, ала не и еднакво вероятни.

— Какво точно се случи? — попита той.

Мина доста време, преди директорът да отговори.

— Случи се това, че тя искаше да задържи бебето и не можеше да проумее, че това ще провали всичко. Трябваше да се избавим от него… и после тя промени отношението си.

— По въпроса за бебето ли?

— Към мен. И за всичко.

Бош зачака. След няколко секунди Стодард продължи:

— Обичах я.

— Но сте я убили.

— Допуснах грешки.

— Като оная нощ ли?

— Не искам да говоря за оная нощ. Искам да си спомня всички моменти преди оная нощ.

— Не ви обвинявам.

Хари погледна Райдър и вдигна три пръста. Щяха да броят до три. Тя кимна. Беше готова.

Бош вдигна показалец.

— Знаете ли какво не разбирам, господин Стодард?

И вдигна средния.

— Какво?

Хари вдигна третия пръст и изрита вратата. Талашитът лесно поддаде и тя се отвори с трясък. Инерцията запрати Бош в стаята. Той насочи пистолета напред и се обърна към леглото.

Директора го нямаше там.

Детективът продължи завъртането си и зърна Стодард в огледалото. Стоеше в ъгъла от другата страна на вратата, вдигнал дългото дуло на револвера към устата си.

Бош чу вика на Райдър и я видя как влита в спалнята и се хвърля върху Стодард.

Гърмежът разтърси стаята. Райдър и Стодард се строполиха на пода. Оръжието падна от ръката на директора и се плъзна настрани. Хари светкавично стовари тежестта си върху Стодард, докато партньорката му се измъкваше изпод него.